В малкото селце Асен от години не се хвърля кръста на Богоявление, защото тук свещеник идва на няколко седмици веднъж. Църквата, която изградиха с общи усилия, дарения и труд местните хора – християни и мюсюлмани през 2001 г. днес стои голяма част от годината затворена. По Великден се събират и правят общ курбан, който е за всички жители на селото – без разлика на вярата и етноса. Жителите на селото са малко над 400 д. по постоянен адрес, каза за Радио Стара Загора кметът Христо Ботев.
За него е много тъжно, че от години жителите на селото нямат свой богоявленски ритуал за хвърлянето на кръста и тези, които спазват християнските традиции, ходят до съседното село, където за жителите от Горно и Долно Съхране се изпълнява от местния свещеник общ ритуал.
Христо Ботев си спомня с умиление за Йордановден, когато кръстникът му идвал задължително на този ден вкъщи след като отчето е поръсил дома със светена вода след хващането на кръста. Кръстникът идвал с кравайчета с паричка, шоколади и дрешка – и така до като порасне. За всички вкъщи, празникът бил голям и чакан ден! Богоявление и Коледа преди него били от най-тачените празници в неговия дом и семейство. После се опитал да спазва традицията – кумът да ходи у кумците си и като кръстник да зарадва кръщелниците си – но не за дълго! Времената се променили. Тази година ще спази традицията да присъства на „хващането“ на богоявленския кръст на ритуала в гр. Шипка, където момците ще скачат във водите на старата Селска река, облечени в народни носии пеейки песента за местния легендарен хайдутин Пеньо Черноолу. В предните години задължително е присъствал на Богоявление в Калофер.
Няма как на 6-и януари да не си припомни и някое от 20-те стихотворения на големия син на майка България Христо Ботев, чиито име и фамилия носи и той. Тези две имена се носят в рода му от неговия прадядо, който се заселил в с. Асен през 1879 г. след руско-турската Освободителна война, идвайки от Габровските села. Бил първият българин, християнин, който се заселил в с. Асен. От малък това име го задължава да отговаря за всяка своя дума и действие. А днес – името тежи с още по-голяма отговорност, когато съселяните му гласуваха доверие на местните избори за кмет.
Развълнуван, със сълзи в очите, наред с думите, с които запомнил от своя дядо, кметът и човекът Христо Ботев споделя, че като ученик сам е научил всички 20 стихотворения на велия поет- революционер. А срещата ни завършва с едно четиристишие от баладата „Хаджи Димитър“:
Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!
