В Добруджа се хапва пача, печена кокошка и маджунена халва. Предопределено и мястото на хляба на празничната трапеза в Добруджа – житницата на България. Особено внимание се обръща на пити, погачи и баници.
Днес едва ли ще има дом, в който във фурната да не влезе тава с баница и разбира се в нея ще има късмети. Някога са се слагали дрянови клонки с определен брой пъпки и всяко клонче е било наречено за здраве и берекет - за овцете, за нивите, за стопанството. Слагали са се зърна боб и царевица, както парченце въглен, който олицетворявал мързела и биволите, които знаем са тромави животни.
Важно е баницата да не остане неизядена, за да е пълна годината. Някога са я пекли на бавен огън – отгоре на печката, за да се топи в устата. Освен баница се месят и краваи. И само в Новогодишната пита се слага метална пара и на когото се падне, той ще е стопанинът на къщата.
Погачите се украсяват богато, но е важно да се знае, че за Новата година не се слага кръстен знак така, както на други празници.
В миналото, когато годините са били гладни на масата се е слагал булгур с туршия на фурна, разказа за БНР Мария Христова:
„Тази манджа се прави още от старо време! Нашите баби са правили булгур с кисела от домати туршия. И лук – една глава нарязана, олио и така. Това е постна манджа, може и без олио да се направи – сега, както е скъпо олиото! Вадят от качето туршията, измиват булгура, слагат го у тавата и се готви!“
Но на особена почит в празничните дни е било свинското месо. Почти във всяка къща се е гледало поне по едно прасе, в по-богатите и крави, и телета, и биволици. Сварявал се е бахур, правела се е пача, пълнили са се наденици и са се завивали сармите с кисело зеле и кълцано месце.
Да не забравяме и джумерките, познати още като пръжки. Тях и сланината са ги пазели до пролетта, за да имат сила земеделците, като дойде време да излязат на нивата.
В останалото време на годината се е колело по една кокошка в неделя, а в останалото време постна храна и риба, ако селото е на реката.
Подробности може да чуете в звуковия файл.
