В последните години Тунис стремглаво набира точки като любима посока сред българите. И има защо. Цените на чартърите са поносими, а възможността да избягаш от студа без да летиш дълги часове е привлекателна. Пък комбинацията от римски руини, пустиня и типично ислямски светини плюс опасно вкусна кухня не са за пренебрегване. В София Елена Саадауи и съпругът ѝ разказаха пред български туроператори какво могат да очакват нашите туристи от Тунис. А после тя сподели основното пред "Покана за пътуване".
Повечето от нас си представят, че там има предимно плажове и не подозират за многото забележителности.
Да, безусловно. Искам да кажа, че българите са много благодарни пътешественици и те в голяма степен се интересуват от забележителностите. Самата България се намира на море, имате великолепни курорти, и затова за тях плажовете не са най-важното в повечето случаи. Независимо дали са дошли в Тунис със или без деца, българските гости предпочитат повече да обикалят. Вие споменахте Сахара и южната част на страната. Да, но те много често пътуват и на север. Заради тях в последните години ние разработихме много туристически маршрути в тази посока, точно защото те обичат да разнообразяват почивката си с екскурзии и идват нееднократно. Ако един човек при първото си гостуване в Тунис е бил в Сахара, едва ли вторият път ще иска пак да отиде там. Затова обмисляме различни нови посоки, които биха могли да ги заинтригуват. Традиционните места като Ел Джем с третия по големина напълно запазен колизеум, където е сниман „Гладиатор“ и Матмата с троглодитите на Джордж Лукас от „Междузвездни войни“ са в Сахара, на юг. А на север могат да се посетят археологическият комплекс Дага с римски останки, включен в съкровищницата на ЮНЕСКО. Той е на около 100 км от Картаган. Интересни са Стур, Удна, Барка…
Какво може да се види там
Това са отлични архитектурни ансамбли. Същите като световноизвестните Картаген или Ел Джем. Там са градовете на племето на сараварите. Громбалия пък е родината на виното в Тунис. Там се правят различни дегустации на вино и на сирена. И всичко това привлича туристите от България.
Но хората си мислят, че след като Тунис е мюсюлманска държава, там не се пие вино. А се оказва, че не само пият, ами и произвеждат.
Да, и пият, и произвеждат. И на практика в Тунис виното е не само вкусно и пивко, ами и бюджетно. Отличителното е, че там няма полусухо или сладко вино. Всичкото вино, което се произвежда в Тунис, независимо какъв цвят е, е сухо. И международните туристите съм забелязала, че имат предпочитания към розето. Българите също го поставят на върха. Другото, което туристите могат да опитат на място и да занесат у дома това са сладкишите. Това са най-предпочитаните подаръци, които хората взимат от Тунис. Най-често те носят на приятели, колеги и роднини или вино, или сладкиши. Разбира се, има и различни видове сувенири.
От личен опит знам, че тунизийската кухня е опасно вкусна. Какви ястия харесват българските туристи и отличават ли се по нещо в предпочитанията си от германските, да речем.
В храната не забелязвам някакви различаващи се предпочитания по нации. По-скоро туристите от съседните държави, от Магреба – Алжир, Мароко, имат своите вкусови предпочитания. При посетителите от Западна и Източна Европа не забелязвам кулинарни особености. С огромно удоволствие гостите от България опитват местната кухня, която включва пресни зеленчуци и месо. По същия начин им се нравят и средиземноморските гозби с присъствието на риба и морски дарове.
Туристите обикновено отсядат в крайбрежните курорти Монастир, Сус и Хамамет
В първите места по посещение навярно са Хамамет и Сус и новото направление, остров Джерба, което е актуално в последните години. Но най-любим сред българите е курортът Хамамет. Ако направим класация, той ще води по рейтинг, следван от Сус и Монастир и на четвърто място ще бъде остров Джерба. Поне сред българите.
Какво може да се види на Джерба. Та това е остров и освен да плува и да трупа тен, какво друго може да прави човек?
Да, наистина там практически няма Бог знае какви развлечения, но екскурзионната програма се съхранява. Първо, от Джерба е много лесно да се отиде до Сахара. Не със самолет, а с автобус. Това е интересен маршрут. Оказва се, че от острова пустинята е много по-близо, отколкото от континента. Човек може да посети Сахара с едно- или двудневна екскурзия. Еднодневната програма, например, е невъзможно да бъде изпълнена от материка, защото ще се окаже, че трябва да пътувате по 12 часа във всяка посока, за да стигнете до пустинята. Т.е. просто ще се тагнете, ще поставите чавка на картата и ще се наложи да се върнете обратно. Това би било тежко и необосновано пътуване. А от Джерба е много по-лесно. За онези, които искат по-задълбочено да разберат същността на Сахара турът е двудневен, а за онези, които не искат да нощуват в пустинята, програмата е еднодневна. Освен това има доста интересен тур из самия остров. Туристите от България много го харесват, защото това не е традиционната за повечето северноафрикански държави обиколка по набелязани магазини, замаскирана като обиколка на Джерба. Островът не е голям, но е много разнообразен и туристите посещават различаващи се като природа и настроение места, дори крокодилска ферма. Да, прави сте, че извън пределите на хотела, няма особено много места за активен отдих, но хората се наслаждават на клубен плажен отдих.
А какво може да си напазаруваме от Джерба? Нещо, което не предлагат на континента.
На Джерба има керамика, която силно се отличава от традиционното тунизийско грънчарство. И туристите си купуват керамични издалия. В останалите сувенири асортиментът като цяло е еднакъв и забележителното е, че и цените са еднакви, независимо дали става дума за подчертано курортен или обикновен град, въпреки че сред туристите броди мит, че Джерба е по-скъпа дестинация. Това не е така. Цените са еднакви.