Темата на интервюто с проф. Георги Каприев е познанието чрез религия. Религията, която, цитирам, дава увереност, че светът е в ръцете на непогрешима висша сила (или сили), която обещава, че ако човек следва правилата, нещата ще се развиват в правилна посока. Дали е така, какъв е смисълът да сме вярващи – една тема за един не богословски, а по-скоро философски разговор с Георги Каприев, професор, доктор на философските науки, преподавател в СУ Свети Климент Охридски, един от европейските специалисти по средновековна християнска философия, автор на множество публикации за християнството. Лектор в престижни университети в Европа.
Първият ни въпрос е свързан с празнуването на Рождество Христово. Празнувам го като всички християни и с мисъл за Христос. И не само с яденето и пиенето, макар много пъти да съм казвал, че в тях няма нищо лошо. Важно е човек да знае какво чества.
Абсолютни ценности ли са религиозните постулати? Християнството има ценности, които бихме могли да наречем абсолютни. Но в православието се прави интересна диалектическа игра между строгото предписание и спазването на същите норми, но с оглед слабостта на човека. И не че се отменят тези правила, но те получават едно по-широко тълкуване. Това дава основание на Христос да каже: „моите заповеди не са тежки“. Защото ако седнем да ги спазваме едно към едно, както казва Августин, това първо е невъзможно, и второ, ако само такива хора биха влезли в Царството Небесно, една Дева Мария само щеше да стои в него. Християнството си дава сметка, че човекът е слаб. Друг е въпросът, че тези ценности си остават ценности.
Как да се отнасяме към тези, които спазват десетте Божи заповеди и към другите? В тях няма нищо свръхчовешко. Дори бих казал, че втората е по-тежка за изпълнение Друга е „обичай ближния като себе си“. Това е трудната заповед, защото предполага да обичам себе си. И да обичам ближния и враговете си.
Има илюзия, че християнството е нещо масово. Това е заразата на национализма, който владее православието – не само, но особено. Той е абсолютно противопоказен на християнството. Но тъй като се експлоатира от различните национални идеологии, не само от българската: щом си кръстен и българин, това вече те прави християнин. Не те прави!
Възможно ли е сближаване между вярващи от различни религии на базата на общи ценности – те са еднакви за различните хора? Ако погледнете особено диалога между патриарх Вартоломей и папа Франциск, в сближаването се тръгва от общочовешки теми – екология, замърсяване, спасяване на света, моралните теми, темата за ближния… това са общи ценности. Там съвсем реално се извършват общи действия. Но по отношение на християнството, аз все си мисля, че един е Христос и той е казал „моята Църква“, не „моите църкви“. Другото, което трябва да се напомня, е че християните в съвременния свят са малцинство. В тази перспектива църквите трябва да мислят за максимално възможното сближаване. И има стъпки в тази насока.
В този процес на сближаване българската църква не изостава ли? При посещението на папа Франциск остана такова впечатление. Нашата църква има тежки исторически дефицити.
Изповядвате ли се? Изпитвате ли такава необходимост? Да, изповядвам се, причестявам се и гледам да спазвам доколкото е възможно предписанията, които са ни дадени. Но искам да подчертая, че когато спазването на тези предписания стане единствената ви характеристика – че с „това“ сте християнин – че спазвате поста и ходите всяка седмица на служба, т.е., християнският живот де сведе до ритуалистика, извинявайте, ама това не е християнство. „Бяхме под закона, сега сме отвъд закона, в свободата“ – християнството изповядва свобода.
Трябва ли да се изучава вероучение и как да се обясни на едно дете какво е Господ? На децата по-лесно може да се обясни, но аз съм скептичен, че в България имаме достатъчна маса подготвени преподаватели, които да го направят. Аз съм преподавал един срок катехезис като свободно избираем предмет и аудиторията пращеше. Трябва да намериш езика към тези хора. Да не се репчиш насреща им и да декламираш. За целта се изисква специално познание и това може да започне в най-ранна възраст.
Моята информация е, че се подготвят 3 варианта – чисто православен, общо въведение в религиознанието и ислям. И чух че имало някаква комисия към Министерство на образованието, в която отказах да участвам, но чух, че има напрежение там, което нищо хубаво не ми говори.Казват ми, че силово някакви професионални богослови ще наложат това, което според тях трябва да бъде направено.
Друг въпрос е, че нашата църква има едно поведение – „елате при нас, нашите врати са отворени“. Защо трябва да дойда при теб? Какво е казал Христос? „Идете и проповядвайте!“ А не седете в църквата и чакайте някой да дойде да му мрънкате.
Какво се случва с атеистите след смъртта? Не ни е дадено да знаем. Но атеизмът не е някаква масова практика, той е интелектуална позиция. И в историята на Европа имаме една шепа реални атеисти. Ние имаме агностици – хора, които казват – абе може да има, може да няма, де да знам, ама май няма, утре пък може да реши, че има. Бог решава! „Кой ти е казал, че те не живеят по-праведно от теб?“ Важен е начинът на живот. Работа на Господ е кой накъде ще бъде разпределен. И като чуя някой да казва: „Той не вярва. Аз вярвам! И ще дам акъл какво да правиш! Този човек вече си павира пътя към това, което е обратното на Царство Небесно.
Поуките от затварянето и отварянето на Руската църква? Трябва да се борим срещу национализма в православието. Руската църква „Свети Николай“ е подворие – това най-силно свидетелства за национализма в ядрото на съвременните православни църкви. Подворието е по принцип подвластно едновременно и на двамата патриарси – на руския и българския. Можем да смятаме тази история за приключила, но по най-неправилния начин.
Защо покойната Ванга съжителства по парадоксален начин в душите на вярващи, редом с религията? От суеверие. Верската практика на огромна част от вярващите в България е суеверна. Нашенецът иска непременно някакви чудеса да му се случват. Но от друга страна, радикалното анатемосване на Ванга също е несериозно. Това ли е работа на църквата?
Още от Георги Каприев - в звуковите файлове.
