4
Те са от поколението Z - ученици в Софийската гимназия по архитектура, строителство и геодезия "Христо Ботев".
Оптимисти са за ЕС - вярват, че европейската интеграция и единство са формула без алтернатива, а изборите за Европарламент през 2024 г. ще потвърдят това.
И искат да гласуват - обратно на изводите от всички проучвания за интереса на младите хора към предстоящия евровот.
"Време е младите хора в България да бъдем чути. Имаме мнение, което е важно за бъдещето на страната ни, а и на ЕС. Оплаквате се, че изборната активност клони към нулата, вслушайте се тогава в нашия глас, както го чуха в Австрия, Малта и Белгия. Да гласуваме и тук от 16 г. Подкрепете ни!".
Призивът е от фейсбук групата "Моят глас също е важен - вот и на 16 г.", която Калоян Желев и Христо Томов, активисти в Училищния парламент на СГСАГ, са създали.
Според законодателството в България правото да гласуваш идва с пълнолетието - на 18 години. В някои държави от ЕС обаче 16- и 17-годишните вече имат право на вот. Кампанията на Калоян и Христо е мотивирана от желанието им това право да получат младежите на същата възраст и в България.
Данните от последното изследване "Евробарометър" на ЕП, проведено 6 месеца преди изборите за нов Европейски парламент, показват, че двама от всеки трима европейски граждани на възраст между 15 и 39 г. са оптимисти за бъдещето на ЕС.
Делът на имащите положително мнение за ЕС също е по-висок при младежите (50%) в сравнение със средното ниво във всички възрастови групи (45%).
"Евробарометър" обаче регистрира и резултат, който може да бъде разчетен като проблем, това е много ниският дял на младите хора (15-24 г.) в България, които са с нагласа да гласуват на следващите европейски избори. Положителен отговор дават само 25% от тях, докато средно в ЕС този дял е 56% при най-младата група.
Проучването "Евробарометър" на Европейския парламент от есента на 2023 г. беше проведено от социологическа агенция Verian между 25 септември и 19 октомври 2023 г. сред 26 523 граждани от всички 27 държави членки на ЕС под формата на интервюта лице в лице, допълнени с видео интервютата (CAVI) в Чехия, Дания, Финландия и Малта. Средните данни за ЕС са претеглени според броя на населението във всяка държава членка.
При насрочването на изборите за следващите евродепутати, председателят на Европейския парламент Роберта Мецола заяви: "Призовавам всички да възвърнат чувството на надежда и възможност, което Европейският съюз предлага, за да гласувате. Не позволявайте на някой друг да избира вместо вас. Бъдете част от най-голямото демократично упражнение в Европа".
Изборите за Европейски парламент се провеждат на всеки пет години и се смятат за най-голямото транснационално гласуване в света. Евровотът през 2024 г. ще се проведе между 6 и 9 юни, като в България ще бъде в неделя, 9 юни.
В приет на 12 декември от Европарламента доклад се призовава за мерки за стимулиране на избирателната активност на изборите през юни 2024 г., така че тя да надхвърли активността, отчетена през 2019 г.
Парламентът настоява Съветът да приеме бързо новото европейско избирателно право и нови правила за европейските политически партии и фондации, така че поне правилата да бъдат приложими за кампанията през 2024 г.
Други препоръки имат за цел да предпазят изборите от външна и вътрешна намеса чрез по-строги гаранции и мерки срещу дезинформацията.
Активистите от Училищния парламент в Софийската гимназия по архитектура, строителство и геодезия "Христо Ботев" - Калоян и Христо - имат много идеи за събития, с които да направят каузата си "Вот и на 16 г." разпознаваема и подкрепяна от все повече млади хора.
Кампанията им има и добавена стойност - напомня на по-възрастните да се възползват от правото да гласуват. Възможност, която имат, но не всички ценят, за разлика от младежите, които са готови да се борят за нея.
