След като сме част от европейското научно пространство, колкото и да имаме да наваксваме, няма как и за нас да няма ползи от развитието на науката и технологиите.
Това заяви доцент Георги Николаев в интервю за предаването „Нощен Хоризонт“.
Затрудненията в опитите да настигнем нашите колеги извън България в медицината се дължат на това, че закъсняхме – други държави изградиха инфраструктурата и пътните карти преди десетилетия, разказва той. - Ние сме на етап изграждане на научни групи – хора, които могат да използват апаратурата, и то ефективно. През последните години научната работа се улесни, тъй като след консолидиране вече имаме няколко големи центъра – по компетентност и за екологични биотехнологии, част сме от пътните карти на научните инфраструктури, които се финансират от държавата. Участваме и в много европейски проекти и програми.
По повод на развитието на биологията конкретно у нас, доц Николаев допълва: През последните години се направи немалко. Инвестираха се много пари – и европейски, и национални. Не само в София, но и в Пловдив, Варна и на други места колегите успяха да закупят нова модерна апаратура за качествени изследвания, резултатите от които да са признати на световно ниво.
За симбиозата между частният сектор и науката уточнява: У нас той не е фактор за развитието на науката, може би поради политическата обстановка. Защо е така? Опираме до традициите и до ноу-хау. И в западните държави нещата са трудни, по мои наблюдения, но там частният сектор играе немалка роля. Има много малки фирми, които се занимават с научно-развойна дейност, целейки да я превърнат в някакъв продукт и да могат да печелят. И търсят научни звена за сътрудничество. При нас тези фирми са много малко, а и у нас липсват големите фармацевтични компании в областта на биомедицината. У нас са развити клиничните проучвания и всъщност произвеждат генерици, твърде малко нови продукти се разработват. В крайна сметка, има едно-единствено българско лекарство – нивалинът от кокичето, и засега сме дотук.
А каква би могла да бъде медицината в България след 10 или 20 години?
Иска ми се да бъде много по-модерна и по-човечна. Дали ще стане? От гледна точка на пари и апаратура проблеми не виждам, спирачките са по-скоро заради човешкия фактор. За да бъде така, както го виждаме че е в болници в Западна Европа. Здравната система има нужда от много дълбока промяна. Виждаме, че в нея се наливат все повече и повече пари, а дали качеството на услугата се повишава – говоря като потребител – според мен, не особено. Това говори, че нишката някъде е скъсана и то много сериозно. Проблемът, както казваше един политик, е в нашия чип. И че парите, които ги има и голяма част от тях са неусвоени, не постигат това, което трябва.
И най-очакваният въпрос: Наближава ли моментът, в който хората ще могат да се лекуват от онкологични заболявания?
Нещата напреднаха, на много места постигат сериозни успехи. Включително с нови, скъпоструващи клетъчни терапии, каквито в България все още не се предлагат и прилагат. Можем да дадем примери с някои тумори и левкемии, които до голяма степен са лечими. В перспектива е лечението със стволови клетки – за тях се говори от години, но вече сме близо до осъществяване на първоначални научно изпитани опити на клетъчни терапии с тях. Така че да няма отхвърляне и да има доказан ефект, а не просто да се присажда материал от един човек на друга, без да се знае какъв ще е изходът. И отново в България правим съвсем плахи опити за такова нещо.
Цялото интервю - в звуковия файл.
Доц. Георги Николаев е преподавател в Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, катедра „Клетъчна биология“. Национален координатор на европейската инфраструктура за транслационна медицина. Автор на научни публикации в признати чуждестранни издания. Дъщеря му Маргарита следва медицина.
