Учени от Европейския съюз заявиха, че 2023 г. ще бъде най-топлата година в историята, тъй като средната глобална температура за първите 11 месеца на годината достигна най-високото ниво в историята, повишавайки се с 1,46 градуса по Целзий (°C) над средната стойност за периода 1850-1900 г., съобщава Ройтерс.
Рекордът е факт, докато правителствата на редица държави по света провеждат маратонски преговори на климатичната среща на върха COP28 в Дубай дали за първи път да се преустанови постепенно използването на въглища, петрол и газ, които отделят въглероден диоксид (CO2) - основният източник на затоплящи емисии, на срещата на върха COP28 в Дубай.
Температурата за периода януари-ноември тази година е била с 0,13°C по-висока от средната за същия период на 2016 г., която към момента е най-топлата календарна година в историята, съобщи европейската служба за климатичните промени "Коперник" (Copernicus Climate Change Service, C3S).
Ноември 2023 г. пък беше най-топлият ноември, регистриран в световен мащаб, със средна температура на въздуха на повърхността от 14,22°C, което беше с 0,85°C над средната за същия месец през периода 1991-2020 г., както и с 0,32°C над предишния най-топъл ноември през 2020 г., добавиха от "Коперник".
"През настоящата година имаше шест рекордни месеца и два рекордни сезона. Извънредните глобални ноемврийски температури, включително два дни, по-топли с 2 градуса по Целзий над прединдустриалните, означават, че 2023 г. е най-топлата година в история", посочи заместник-директорът на C3S Саманта Бърджис, цитирана от Ройтерс.
Бореалната есен през периода септември-ноември също беше най-топлата, регистрирана в световен мащаб, като средната температура беше от 15,30°C, което е с 0,88°C над средната, казаха още европейските учени.
"Докато концентрациите на парникови газове продължават да се покачват, не можем да очакваме различни резултати от тези, наблюдавани през настоящата година. Температурата ще продължи да се покачва, както и въздействието на горещите вълни и сушите. Достигането на нетната нула възможно най-скоро е ефективен начин за управляваме нашите климатични рискове", отбеляза директорът на C3S Карло Буонтемпо.
Закъсняват усилията за постигане на целта на Парижкото споразумение от 2015 г. за задържане на покачването на глобалната температура под 2 градуса по Целзий над прединдустриалните нива, като учените предупреждават за сериозно въздействие върху времето, здравето и селското стопанство, ако температурите се повишават над този праг.
ЕС има една от най-амбициозните политики по отношение на изменение на климата, след като прие закони за постигане на целта си до 2030 г. за намаляване на нетните емисии с 55% от нивата от 90-те години на миналия век, което според анализатори е минимумът, необходим за достигане на нетни нулеви емисии до 2050 г., напомня Ройтерс.
