Днес гост в рубриката ни е Нели Гаврилова.
Нели Гаврилова е едно от водещите имена в съвременната артистична фотография. Нестандартни решения, перфектно владеене на композицията, категоричен майстор в портретната и актовата фотография. Автор е на 21 самостоятелни фотоизложби в България и чужбина. Нейни фотографии са собственост на Национална художествена галерия - София, Градска художествена галерия - Пловдив, както и на различни частни колекции. Носител е над 20 престижни награди от национални и международни биеналета и конкурси.
Ето какво сподели тя специално за читателите на bnr.bg:
“Моята фотография, моите снимки са всичко, през което съм преминала. Ежедневието, срещите с хората, личните взаимоотношения, завоите по пътя.. Никога не съм се крила в нея, и не съм я ползвала за параван, напротив - заявявам се чрез фотографията и силно се надявам да ме намират в нея. В снимките ми се чете каква съм, какво е възпитанието ми, каква е естетиката ми, какво е отношението ми към цветовете, голотата, към всичко, всичко…И тези отпечатъци ме следват вече толкова години.
Винаги съм се чувствала привилегирована, че имах късмета или интуицията да определя живота си чрез фотографията. Толкова много успях да взема за себе си – пристрастяваща емоция, нови, истински сетива и светоусещане. Разбрах, че мога да заобикалям клишетата, да превръщам еднообразието в приказки, които ме правят щастлива. Успях навреме да разбера коя съм и да се харесвам такава, каквато съм, омиротворих се, научих се с лекота да пристъпвам към хората и да не се страхувам от размяната на личните пространства.
Приемам другите за наши огледала. Когато се вгледаме в хората, опознавайки ги, опознаваме и себе си.. Колко просто. Само трябва да си позволим истински да чувстваме, светът ни е толкова неутрален, ние сме тези, които го определяме като добър или лош, красив или грозен.
Толкова интересни и разнообразни неща се случват около нас, жалкото е, че с течение на времето свикваме да ги приемаме за даденост и престават да ни вълнуват. И тук идва онази особена сетивност, на която учи фотографията и благодарение на която можем да ги усетим, да ги преживеем и да ги интерпретираме през собствения опит. Тези простички и познати неща могат да се превърнат в страхотна тема на изкуството.
Не зная дали фотографията ме е направила по-добър човек, но като че ли ме е пречистила. Дала ми е енергията да надскоча собствените си граници и да се уча да бъда свободна и отвън, и отвътре.”
