Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Доц. Калпачки: Всеки трети случай на съвременно лечение на инсулта в България е в УМБАЛ „Света Анна“

Здравните власти и експертите: Инсултът е обществен и интердисциплинарен проблем

Доц. Околийски: Необходимо е предоговаряне на клиничните пътеки за лечение и рехабилитация на инсулт

Доц.Росен Калпачки - Началник клиника по нервни болести към УМБАЛ "Света Анна София"
Снимка: Ани Петрова

"За нас е важно да заявим отговорно, че инсултът е обществен и интердисциплинарен проблем - проблем на общественото здраве, на образованието, на организацията и логистиката и българската икономика - това искахме да заявим на първия по рода си у нас Национален конгрес по инсулт, каза за БНР доц. Росен Калпачки, началник на клиниката по неврология в университетската болница "Света Анна".

Преди седмици у нас се проведе първият конгрес на Националното дружество по инсулт, чийто председател е доц. Калпачки.

Доц. Росен Калпачки: Съвременното лечение на инсулта се прилага само в първите 4 часа

Само два на всеки сто инсулта получават модерно лечение в България

В УМБАЛ "Света Анна" се намира първият създаден през 2017 г. високоспециализиран Център за диагностика и лечение на инсулти с ръководител доц. Калпачки.

"2,38 на сто са тромболизите у нас, при средно за Европа - 10 на сто и препоръка за нашата страна до 2030 г. този процент да е бъде 15 на сто от случаите. Тоест 97% от пациентите у нас не получават модерната терапия на исхемичния инсулт.

1000 тромболизи се извършват у нас годишно в 44 болници.

Още по-жалкото е, че тези 2,38% от исхемичните инсулти, при които се прилага модерното лечение, се извършват в един ограничен брой звена в България. Всеки трети случай на съвременно лечение на инсулта в България е в УМБАЛ "Света Анна". Това го казвам със съжаление", сподели доц. Калпачки.

"Като изключим първите три - четири центъра у нас, при другите колеги това е доста епизодично и несистемно лечение. Това означава, че в огромна част от нашата страна пациентите нямат достъп до съвременно лечение. Ние се опитваме чрез публични личности да разясняваме на хората важността от бързата реакция при съмнение за инсулт.


Националният план за инсулта и неговото приемане е по-скоро даже вече остаряла необходимост. Ние още преди две години подписахме Европейският план за развитие и ние трябва вече да се съобразяваме с неговите постулати - до 2030 г. да лекуваме 15 на сто от нашите пациенти с тромболиза. А иначе сме единствената държава в ЕС без Национален план. Можем просто да цитираме буквално европейския.

Очакваме от Министерство на здравеопазването съпорт по създаването на национален регистър на инсултите, организация по обучението на други колеги, които искат да работят с новите методи и неврологичните отделения да станат центрове по инсулти, и тези центрове да бъдат сертифицирани, какъвто е нашият.

Не може да оставим цели региони на България, в които такова звено да няма. Само защото невролозите в болницата са двама. Това с промяна на стандарта на изискванията трябва да се промени. Ако двама невролози единствено има тази болница по никакъв начин не трябва да лекува инсулти. Трябва да се мисли за бързият транспорт на един такъв пациент до специализиран център.

Започваме наистина от нулата, но има как страната да се раздели на райони и да се създаде организацията.  Доц. Росен Калпачки
Ние сме постигнали за 10 години тези успехи в болница "Света Анна" постепенно, с много хъс, с убеждаването на колегите, не са необходими някакви специални устройства, лекарства, апаратура, всичко това е достъпно до всички български болници, което ползваме.

Това, което нямат колегите е организация, а зад организацията стоят мотивирани хора, които могат да променят лошата статистика - изисква се ангажирането на цялото лечебно звено, категоричен е лекарят.

Той отбеляза нещо, което явно през годините не се осъзнава и една от причините да сме страна водеща по смъртност от сърдечно-съдови заболявания.

"Инсултът е свръхспешно състояние и спешният транспорт до специализиран център е от огромно значение4 часа е времето от началото на инсулта, за да се приложи животоспасяващата процедура тромболиза. Това е времезависим процес. 

Ако премахнете тромба чрез метода тромболиза няколко часа по-късно от този прозорец от 4 часа, не само, че няма да помогнете, можете да докарате на пациента по-голяма беля...това може би единственият медицински аргумент много колеги да се страхуват да прилагат тромболизата. След тези часове такова лечение не трябва да се прилага - максимум до 4 часа и половина може да се стартира лечението, като това включва момента от възникването на първите симптоми до идването в болницата. 

И тук идва проблемът - инсултът често не дава симптоми, а има хора, които не са обучени, за да ги разпознаят, а понякога и да хитруват.

И тук огромната роля на близките и на образованото общество, което да разпознае симптомите, близките са тези, които трябва да дадат на лекарите точния час на началото на инсулта, за да се приложат модерните методи, всичко това трябва да се случи в тези 4 часа.

Транспортът може да е със спешна помощ, може да е с личен транспорт, важно е да няма забавяне, допълни доц. Калпачки.

"Имаме вече в нашия център много добра апаратура, чрез която може чрез специфично изследване на скенер, да се предвиди дали пациентът се влиза в този 4 часов прозорец. Ако няма близки, които да съобщят. Разполагаме в болница "Света Анна" с един софтуер, който го има само на 4 ри места в Европа, при който чрез изкуствен интелект се разпознават първи белези на инсулта в скенер, каза още неврологът.

Доц. Калпачки посочи още един нерешен проблем по отношение на заплащането по клинична пътека на инсулта, тромболизата и ендуваскуларното лечение, което също понякога се прилага при пациента след тромболзита:

"Ендоваскуларното лечение не може да се плати по линия на НЗОК, ако е пациентът е от тяхната болница, ако е приведен от друг център, трудът им ще се заплати. Тоест НЗОК покрива едната или другата процедура.

Затова ние сега търпим проверки, обяснения и нерви със НЗОК, когато сме приложили и двете процедури едновременно в нашия център на пациент, приет при нас с инсулт. Пазя си писмото, което съм изпращал нееднократно до МЗ и Експертният съвет по неврология, на този етап нямаме никакво решение на тази недомислица.

Според мен трябва да се премахне от клиничната пътека сегашното изискването "След 48 часа да се започне модерното лечение на инсулта чрез тромболизата".

Аз водя битка от години тези 48 часа да бъдат заличени, да ги няма изобщо, защото аз ви казах за 4 те часа прозорец, каза още доц. Росен Калпачки, началник на клиниката по неврология в университетската болница "Света Анна".  доц. Михаил Околийски, заместник-министърът на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на Здравната каса

"Максимално бързото привеждане на пациент до провеждането на модерното лечение на инсулта, за което трябва много добра организация - това е във възможностите на Министерство на здравеопазването и НЗОК и работим много усилено в тази посока. 

Темата е включена и във Плана аз възстановяване и устойчивост, създаването на 10 Центъра за модерно лечение на инсулта в страната, коментира доц. Михаил Околийски, заместник-министърът на здравеопазването.

Доц. Околийски каза още, че е важно да се направи анализ защо в толкова малко болници в страната се прилага модерното лечение на инсулта. Защо няма регионална разпределеност, и тези лечебни заведения, които имат претенцията да са водещи, да са лидери, всъщност очевидно не работят по клиничните пътеки за инсулта.

"Това нещо е абсолютно недопустимо според мен. Не е въпросът до пари, има ги клиничните пътеки, като другият съществен проблем е със рехабилитацията на пациентите с инсулт, където също има КП, но те също са част от едни процедури, които не са достатъчни като интензивност и времетраене, и те също трябва да бъдат предоговорени, затова и БЛС трябва да настоява при преговорите с касата това да бъде актуализирано. 

Има нужда тези пътеки да се преразгледат и като коморбидност - не само едно заболяване да се адресира, защото много често инсултът е придружен с други състояния. Необходим е по-добър коефициент в самата клинична пътека, така че и заплащането да е адекватно и да има интерес от хората, които я практикуват, допълни още заместник- министърът на здравеопазването.

Според него инвестиции в лечението на инсулта е наложително, защото вредите и разходите в здравната, социалната система са много и в различни посоки. Доц. Околийски уточни, че за Центровете за инсулти ще се използват най-добрите модели на работа, има финансиране, в момента се обсъжда къде да бъдат и какво да включват. Един от големите проблеми е, че някой трябва да работи в тези центрове и той да бъде обучен, затова от МЗ обмислят тази година и догодина или чрез бюджета на МЗ или по Плана за устойчивост да изпрати за специализация млади лекари:

"Те ще се завърнат обучени и ще могат да работя в новите стронг центрове, които ще бъдат построени и завършени може би в рамките на година и половина. Ще използваме и добрите практики от столицата, като ще ползваме и чуждия опит, което не е толкова скъпо тези млади хора да специализират във водещи европейски центрове. Целта е накрая да се изгради мрежа от областни центрове, каза заместник здравният министър.  Аркади Шарков, икономист в областта на здравеопазването и съветник на здравния министър
"Желание и политическа воля от този екип на МЗ има, за да се правят по-голям брой троболизи, като модерно лечение на инсулта.

Но инсултът не е само здравен проблем, той е икономически и социален проблем. Затова за подобряване на общото здравно състояние не е отговорно само Министерството на здравеопазването, защото на година инсултът струва социално здравно и икономически 300 милиона лева на държавата, посочи за БНР Аркади Шарков, икономист в областта на здравеопазването и съветник на здравния министър.

"За мен най-стряскащото по темата са драстичните разлики между България и другите европейски страни - като смъртност, години живот с увреждане, факторите, които влияят на това. Има нужда от образованост и информираност по темата за инсулта у нас, допълни Аркади Шарков.

"Надявам се в рамките на този екип на МЗ, ако ротацията не го промени, макар че, се съмнявам правителството да не се занимава с тази тема, в следващия бюджет да има стъпка в правилната посока, да има тези центрове за модерно лечение на инсултите, каза още Шарков. 

Първан Симеонов, социолог от
"Ние чрез инициативата "Индекс на болниците" и чрез сайта за здравни новини и медицина Clinica.bg вече шеста година показваме обективните данни в здравеопазването, като взети те от официалните институции всъщност понякога кривят, но за нас тези кривини показват къде са проблемите, показват червените лампи в медицината и здравеопазването, каза пред БНР Първан Симеонов, социолог от "Галъп". 

"По отношение на острия исхемичен инсулт данните са ни от 2020 година и те сочат, че България изостава от модерното третиране на инсулта. А това е състояние сред най-честите причини за смърт и инвалидизация особено сред общество като нашето. Ние сме далече под очакванията за съвременно лечение, а такова е концентрирано само в няколко болници в страната.

"Индекс на болниците" поставя лупата именно към това - че в системата на болничната помощ е нас има една тревожна бизнес логика и така страда и подготовката на кадрите, дори заради нарояването на болниците, има една свръхнатовареност, а конкретно за инсултите трябва сериозна подготовка и на лекарите, но и на обществото какво се прави в първите моменти, как се провеждат тромболизите и другите модерни методи, каза още Първан Симеонов.

Още по темата слушайте в звуковия файл. 

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна