"Не беше сега моментът за въвеждането на електронните рецепти специално за антибиотиците, защото влизаме в грипния сезон, където освен грип, имаме и тежки пневмонии и хората, които се нуждаят от антибиотици са много. Проблемът е и с това, че голяма част от общопрактикуващите лекари са над средната възраст, по-трудно се справят със софтуера, а той отнема повече време за изписването на лекарствата, каза за БНР д-р Йордан Христов, директор на ДКЦ към УМБАЛ "Лозенец", общопрактикуващ лекар, кардиолог.
"Друг проблем е, е когато се изпише търговско наименование на антибиотика и пациентът отиде в аптеката, ако не е посочено, че може да бъде заменен, а го няма наличен, пациентът трябва да се върне при лекаря за нова рецепта, да се нареди на опашката, за да му бъде сменен.
Другият вариант е да обиколи три - четири аптеки, докато намери този, който му е изписан.
Пациентите много често, за да не се разкарват, ни звънят по телефона, ние през това време преглеждаме болни или пишем други рецепти и става хаос.
Проблем има и с лекарствата за диабет за хората, които не си ги купуват по НЗОК, тъй като има някои, които не са твърде скъпи и те си ги купуваха на свободен пазар. Това са доста голяма група от хора.
Досега можеше да им ги изписваме на бяла рецепта или си ги купуваха на свободно, сега обаче това става само чрез електронната рецепта. Сега тези пациенти също ще трябва да идват пред кабинетите. А сме в сезона на вирусите и пред кабинетите и на общопрактикуващите, и на лекарите-специалисти в ИБМП се струпват голяма група от хора с респираторни, грипни или сърдечно-съдови заболявания, които в зимните периоди се обострят, и натовареността е огромна, каза още д-р Христов.
"Ние педиатрите подкрепяме изключително много електронната рецепта, защото искаме нашите деца и децата, които лекуваме, след години да не придобият антибиотична резистентност. Така че, електронната рецепта е абсолютна задължителна, коментира д-р Диана Ненчева, педиатър към ДКЦ към УМБАЛ "Лозенец".
"Това, което много ни затрудни, е че нямаше обучение. Не само възрастните, но и младите лекари имаме нужда от гратисен период, в който някой да ни покаже какви са стъпките, през телефона как е.
Всяка болница и медицински център имат различна система и изглежда по различен начин. Да не говорим за провинцията, където нещата се случват по-бавно и по-трудно. В момента при нас е наплив от болни деца и смея да твърдя, че направеният софтуер не е перфектен.
Не може да изписваме милилитри, изписваме суспензии, така че изглежда все едно искаме да изпишем 8 антибиотика, а ние изписваме един антибиотик.
Когато родители ни звънят директно от аптеката, че го няма изписания на тази фирма антибиотик, въпреки че е дадено, че може да се замени едно търговско наименование с друго, което отговаря на същото лекарство, на практика не може, а се налага родителят да се върне при нас в кабинета, за да се изпише нова рецепта.
Какво става с първата рецепта ли - ние нямаме история на изписаните рецепти, ние не можем да поправим, не можем да изтрием, изобщо не можем да видим какво сме изписали в нашите системи. Тоест - тя остава в небитието.
Следващото изписване започва отново - име на детето, ЕГН... - това отнема още 5 - 10 минути - тромава е системата, каза още педиатърът.
"Проблемът тук е при специалистите в ИБМП. Програмата, която ние ползваме за общопрактикуващите лекари, се вижда историята - и на направленията, на рецептите. Но когато трябва да замениш антибиотик, не ги караме да се връщат, но трием предходната рецепта или я редактираме, в нашия софтуер това е възможно, допълни д-р Христов.
"Сега обаче за мен тук има друг проблем, както с електронните направления - пациентите си мислят, че без да дойдат за преглед, може да им се пусне абсолютно всичко, ние ставаме телефонисти, аз сега на ден имам над 100 обаждания в повече, отколкото преди, допълни д-р Христов.
"Аз изписвам преди всичко през платформата на мобилния телефон, защото през компютъра винаги имам бъг - дава грешка там електронната рецепта и не можеш да го изпратиш към аптеката. Може би това ще се оправи следващите дни..., добави д-р Ненчева.
"Пробвам се през двете места, накрая за всеки случай давам и една хартиена рецепта...
Но предимно през приложението на телефона сега пускам рецептите, става бързо, но пък нямам история на изписването.
Как ще се справим и сега - ще се справим, но то ще бъде за сметка на нашите притеснения и разкарване на пациенти... Трябваше да стане по-елегантно, този софтуер да бъде проверен от специалисти, да се видят слабите му места и след 3-6 месеца да бъде пуснат задължително, допълни още д-р Диана Ненчева.
"Нашата здравна система е горе-долу като тази във Великобритания и Германия. Във Великобритания всичко е електронно, става много бавно, затова българите, живеещи там, предпочитат тук да си направят всички изследвания, да се излекуват, да си вземат лекарствата. Може би смесването между електронно и хартиено изписване ще е по-работещо. Или поне за момента.
Но аз подкрепям изцяло дигитализацията в здравеопазването, според мен затова се и направи сега с електронните рецепти за антибиотици, както и за да се избегне в бъдеще голяма антибиотична резистентност сред населението, което е много хубаво.
Също и да се избегне реекспортът на лекарства, защото се оказа, че едни лекарства ги има на хартия, а като отиде пациентът в аптеката, тези лекарства ги няма.
За мен е важно, че със самата електронна рецепта вече се вижда какво е изписано, спазва ли пациентът терапията, защото досега с бялата хартиена рецепта няма отчетност, тя не се води никъде, там не се знае какво се случва. Бялата рецепта няма номер - на базата на какво се изписва това лекарство, никой не знае. За бялата рецепта знае само лекарят, фармацевта и пациента. Това са кочани рецепти без номер и не се вписват в системата на аптекаря, тя не оставя никъде дигитална среда.
Това ще спомогне и за оптимизация на съществуващите в България медикаменти и форми, които ги има на хартия, но те никъде не съществуват, изтъкна д-р Христов.
Д-р Ненчева също подкрепя електронната рецепта, но ѝ се иска да има гратисен период. По думите на д-р Христов до година и половина нещата се изгладят.
Продължава обаче драмата с изписването на електронните извинителни бележки за детска градина и училище, алармира още д-р Диана Ненчева. По думите й, ако преди за една лека хрема, не се налагаше родителят да води детето за преглед, за да не се събира то с по-тежко болни деца пред кабинета, сега с електронните извинителни бележки това е невъзможно:
"Детето трябва да бъде задължително прегледано.
В другите държави аз проверих, когото леките настинки не налагат лечение, а само престой в къщи, родителят изпраща до училище в електронен вариант, че в рамките на до една седмица детето си остава в къщи поради хрема или нещо леко като настинка.
Друг проблем, който установих е, че в първите дни не сме пускали по правилния начин електронните бележки и учениците са оставали най-вероятно с неизвинени отсъствия.
Връщат се родители при нас след 10 дни, които са им казали, че отсъствията не са извинени. Но пък минал ли е 10 дневен период от време, тази електронна бележка не може да бъде поправена, не може да бъде заменена, не може да бъде написана нова.
Проблемът беше при нас специалистите - когато запишеш един преглед за въпросната бележка, трябва да запишеш втори път преглед вече с корекциите, когато вече си написал бележката - тоест две действия еднакви в едно, а ние в началото записвахме един преглед, сега, за да те пусне, трябва самата бележка да бъде още веднъж записана към прегледа с корекции. Това не го знаехме в началото, поясни д-р Ненчева.
Електронна бележка имат право да получат всички деца до 18 години, които имат българско гражданство. Това важи и при платен частен преглед при специалист. Има случаи на частни училища, които изискват и хартиена извинителна бележка, защото софтуерно явно нямат връзка с личните лекари на децата, обясниха специалистите.
Още по темата в звуковия файл.