Германия може да пострада, ако Европейският съюз наложи допълнителни мита върху вноса на електрически превозни средства, произведени в Китай, като всеки протекционистичен ход рискува ответни мерки, предупреди германският министър на транспорта Фолкер Висинг.
"Икономиката на Германия зависи от отворените пазари. Трябва да гарантираме равни условия, но не и да работим със субсидии или данъци", Висинг в интервю за Блумбърг.
През миналия месец Европейската комисия обяви за начало на разследване на предполагаеми субсидии, които китайското правителство е предоставило на американската Tesla Inc., на китайската BYD Co. и на други производители на автомобили за производство и износ на електрически автомобили с батерии. Разследването, което включва също така и немската BMW AG и други западни производители на автомобили, доставящи произведени в Китай електромобили за ЕС, се очаква да продължи приблизително една година и може да доведе до налагане от страна на Брюксел допълнителни мита за внос.
Наказателните мита имат потенциала да ескалират до ответни мерки, което ще навреди на германски автомобилни гиганти като BMW, Volkswagen и Mercedes-Benz, които считат Китай за най-големия си единичен пазар. Главният изпълнителен директор на Mercedes-Benz Ола Келениус, чиято S-класа е най-продаваният луксозен автомобил в Китай, миналия месец отхвърли подобни протекционистки мерки, като каза, че отворените пазари са ключови за здравословната конкуренция.
Китай подкрепи местните производители на електромобили със субсидии за продажба и производство на превозни средства, както и достъп до земя и евтини заеми. Притесненията относно въздействието на достъпните, по-технологично ориентирани електромобили, наводняващи европейския пазар, нараснаха през последните месеци, което би навредило особено на производителите на масови автомобили като Volkswagen, Stellantis и Renault.
Фолкер Висинг, който ръководи министерството на транспорта от 2021 г., също така каза, че подкрепя въвеждането на така наречените "синтетични горива" за широк спектър от индустрии. Синтетичните горива се явяват алтернатива, която има отчетливо предимство по отношение на използваемостта – те са приложими за всички съществуващи коли с двигател с вътрешно горене, без нужда от техни модификации. Синтетичните горива могат да бъдат направени с помощта на различни методи, но в повечето случаи те се произвеждат чрез разделяне на водата на водород и кислород чрез електролиза. Този водород след това се обработва с въглероден диоксид, извлечен от атмосферата, за да се получи метанол, който след това може да се превърне в синтетичен суров бензин, който може да се използва във всички двигатели с вътрешно горене, без да се правят скъпи преобразувания.
По-рано тази година лобирането на Германия за включване на т.нар. "електронни горива" (e-fuels) в регламента на ЕС за ефективна забрана на нови продажби на автомобили с двигатели с вътрешно горене до 2035 г. почти провали предложеното законодателство. Електронните горива се произвеждат чрез синтезиране на уловени емисии на въглероден диоксид (CO2) и водород, произведен с помощта на чисто електричество (без CO2).
С малкото налично електронно гориво, транспортният министър Висинг все още отхвърля идеята, че авиационната и корабната индустрия трябва да получат приоритетен достъп, дори когато нямат достъп до технология за батерии, като каза, че дистрибуцията "може да бъде оставена на пазара".
Конкуренцията за неутрални по отношение на климата горива ще попречи на амбициозната цел на авиационната индустрия да стане въглеродно неутрална до 2050 г., посочва Блумбърг.
Авиационният гигант Airbus SE работи върху самолет, задвижван с водород, който компанията иска да представи до средата на следващото десетилетие. Междувременно авиокомпаниите добавят по-устойчиво авиационно гориво, известно като SAF, към горивната смес, въпреки че мнозина казват, че SAF е скъп източник на гориво, което неизбежно ще повиши цените на билетите.
"Не е правилният подход да се обсъжда къде трябва да се забрани използването на електронно гориво", посочи Висинг.
