2
Бъбречните трансплантации са темата в този епизод на подкаста на БНР "В центъра на системата".
793 ма души са в листата на чакащи за бъбреци по данни на Министерство на здравеопазването към 4 октомври т.г.
23 са извършените органни трансплантации у нас към същия период, като 18 бъбрека са предоставени по линия на международно сътрудничество.
Защо у нас не се актуализира листата на чакащи за бъбречна трансплантация?
Защо липсва проследяване на състоянието на пациентите, чакащи за трансплантация на бъбрек?
Защо не трябва да има лимит за финансиране на трансплантационната дейност?
Нужна е самостоятелна Агенция по трансплантации.
В този епизод на подкаста на БНР "В центъра на системата" водещ български уролог и трансплантолог разказва, че вече се прилага и трансплантация при сърдечна смърт.
Слушайте епизода тук:🔵Д-р Борил Петров – Началник на Клиниката по урология на УМБАЛ „Лозенец“
От разговора ще научите:
🔵На какво се дължи по-големият брой донорски ситуации и трансплантации последните месеци
🔵Защо при последната донорска ситуация в Кюстендил не се достига до трансплантация на бъбреци
🔵Какви са проблемите при пациентите на хемодиализа, за да бъдат подходящи за трансплантация
🔵Защо трябва да има самостоятелна Изпълнителна агенция по трансплантация
🔵Никой не актуализира листата на чакащи за нов бъбрек пациенти
"Причините за по-големият брой трансплантации последните месеци са комплексни - първо на добрата работа на колегите координатори по донорство и на близките, които проявяват разбиране в такъв тежък за тях момент. А ние можем да правим толкова трансплантации, колкото органи ни подадат, каза за подкаста на БНР "В центъра на системата" д-р Борил Петров – Началник на Клиниката по урология на УМБАЛ „Лозенец“.
Д-р Петров каза също, че след донорска ситуация в Кюстендил не са успели да изберат подходящи реципиенти в сравнително добро състояние, които биха понесли трансплантацията на бъбреци.
"Операцията сама по-себе си не представлява някаква особена техническа трудност, но проблемите, които срещаме след трансплантацията понякога са непредсказуеми. И ако пациентите имат няколко тежки придружаващи заболявания, които или не са добре лекувани, което е най-често, или пък не са и били диагностицирани до този момент, може да се стигне и до много тежки последствия за пациентите, подчерта началникът на Клиниката по урология на УМБАЛ „Лозенец".
"Нашите пациенти почти всички са на хемодиализа от дълги години. Друг проблем е, че много от тях не уринират изобщо. При тези пациенти пикочният мехур е атрофирал. Ако сложим бъбрек на такъв пациент, той не трябва да излиза от тоалетната или да носи катетър цял живот. Такива пациенти ги привикваме предварително, за да ги подготвим евентуално за един трансплантиран бъбрек.
Проблемът е, че листата на чакащи пациенти не се актуализира, никой не проследява и не подава информация за реалното състояние на чакащите за нов орган пациенти. Според мен Центровете по хемодиализа биха могли да подават тази информация към една бъдеща самостоятелна Изпълнителна агенция по трансплантации.
Последният път представителят на Агенцията каза, че са звънели на 32 пациенти, сред които е имало пациенти, които са били починали...Агенцията не знае, може да си представите в каква конфузна ситуация е попаднал човекът от агенцията - дясната ръка какво прави, лявата не знае..., заяви д-р Борил Петров.
"Ако ме питате как е на Запад - две години съм бил в Германия, в клиника за бъбречни трансплантации - пациентът е само един и е уточнен и извикан, който ще получи органа, аз само отивам и започваме операцията, за два часа сме приключили. Това е организация.
С колегите от Александровска болница смятаме, че е необходимо Национално съвещание или среща по нашите проблеми и да се дадат предложения как да се подобри дейността ни, вече близо 10 години нямаме никакви срещи и нещата стават все по-трудни за работа, изтъкна още д-р Петров.
"Смятам също, че трансплантациите не трябва да имат таван или лимит за средствата, защото как един пациент може да бъде изписан при нас на 15 ден, така може да остане и 150 дни. И ако има таван средствата, болницата започва да влиза в разходи от бюджета си. При нас за разлика от трансплантираните пациенти в Турция, където ги пускат на 5 тия ден да си вървят с конци, с дренажи и идват тук ние да им ги махаме, ние се стараем да ги пуснем напълно възстановени в къщи, каза още д-р Борил Петров. Според него би било добре да има повече работещи трансплантанционни центрове балансирано за страната.
Отново заради липсата на добра организация у нас, въпреки законовата възможност от 2019 г., няма нито една трансплантация на бъбреци чрез кръстосано донорство, съобщи трансплантологът. "В Турция вече се въвежда програма за вземане на органи не само при мозъчна смърт, но и при сърдечна смърт, допълни още д-р Борил Петров.
Д-р Борил Петров завършва Медицинския факултет към Медицински университет София през 1993г. Специализира урология в Урологичната клиника на същия университет и през 1997 година придобива специалност урология. Специализирал е в Урологичната клиника в Залцбург, Австрия и Университетската урологична клиника в Хале, Германия. През 2003 година заминава в Германия и работи като асистент в две от водещите университетски урологични клиники- в Хале и Лайпциг под ръководството на професор Форнара и професор Щолценбург. От 2007 до 2012 година е оберарцт в Хелиос, клиника Айслебен. От 2012 година е част от екипа на болница „Лозенец“ и асистент в Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. От 2018 година оглавява Клиниката по урология на УМБАЛ „Лозенец“.
През 2021г. защитава дисертация на тема „ Ендоскопска екстраперитонеална простатектомия и нейната ефективност при лечението на простатния карцином“.
Професионалните му интереси са свързани с лечението на рака на простатната жлеза, реконструктивната хирургия и ендоскопските оперативни техники. Има научни публикации в редица български и чуждестранни издания.
Очаквам вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg
Всички епизоди на подкаста ще намерите:
Apple Podcasts през iTunes
