2
Този извънреден епизод на подкаста на БНР - "В центъра на системата" е посветен на финансовото състояние на държавните и общинските болници.
Ще чуете как изкривяването на статистиката в медицината води и до проблем с остойностяването на клиничните пътеки.
Защо болниците не трябва да произвеждат нищо друго освен здраве?
"Вързани" ли са ръцете на МЗ по отношение на смяна на директори и на Бордове при лош мениджмънт и дългове на болницата?
Защо здравето не бива да е стока, разказва в този епизод министърът на здравеопазването.
Ще се изготви ли Стратегия за преструктурирането на малки и на големи болници?
Ще има ли средства за по-високите заплати в здравеопазването?
Много или малко са медицинските кадри у нас?
Слушайте епизода тук:
✅Проф. Христо Хинков - министър на здравеопазването
От разговора ще научите:
✅Кои държавни или общински болници са в най-тежко финансово и кадрово състояние
✅Какво се случва в МБАЛ - Враца
✅Каква е причината за невъзможността за започване на одравителен план на МБАЛ "Света Анна - Варна" АД
✅Как Наредбата за публичните предприятия не дава възможност на министър на здравепозването да смени ръководството на неработеща болница
✅Защо е спряно обнародването на Методиката за оценка на бизнес плана към Наредбата
✅Как могат да бъдат стабилизирани 28 - те областни болници
✅Стратегия за преструктуриране на малките общински болници
✅В кои болници ще успеят да постигнат нивата, заложени в КТД в здравеопазването и в кои няма да успеят
✅Как може да се реши проблема с диспропорциите по от отношение на кадровия потенциал
✅Има ли проблем със статистиката в областта на здравеопазването и точността на данните, събирани в здравеопаването
✅Какво се става със близо 100 - те млн. лв. за строеж на Национална детска болница
✅С тези средства ли ще се работи по проекта за Детска болница в Горна баня
✅До този момент предявени ли са искове за неустойки от изпълнителите по договора от 2 април 2020 г
"Повечето от държавните болници в Българя са, бих ги нарекъл - "цъкащи бомби" във връзка с тяхното финансово състояние. Защото има скрити проблеми в голяма част от тях и тези проблеми са системни и трябва да се решават по системен начин, каза за БНР министърът на здравеопазването проф. Христо Хинков.
"През пролетта на 2023 г. с промени в Наредбата за публичните предприятия до голяма степен се блокира възможността министър за здравеопазването да може да назначава и уволнява членове на Бордовете на акционерните дружества. И става изключително трудно при условие, че се установяват лоши финансови резултати, да не може да смениш борда. Или да можеш да въздействаш това предприятие да бъде оздравено, даде за пример проф. Хинков доколко министър на здравеопазването може да влияе върху управлението на държавните болници.
За да се "отпуши", по думите му, този процес, проф. Хинков е изготвил текст до Министерски съвет да бъде обнародвана Методиката за оценка на бизнес плана към Наредбата за публичните предприятие, която е била спряна. С работеща Методика ще може реално да се оценява финансовото състояние на лечебните заведения и на базата на това да се взема решение за смяна на бордове или директори, поясни здравният министър.
Хинков не изключи възможността, ако се налага, неговият екип да изготви нова Методика, защото поставянето под общ знаменател на публичните предприятия, включително и болниците, не е правилно:
"Болниците не са чисти търговски дружества. Те не са изцяло пазарни структури. Те не произвеждат нищо друго освен здраве. Те не произвеждат стока и това трябва да се разбере чисто концептуално, след това вече да бъде претворено в наредби и законови промени, смята министърът на здравеопазването.
"За мен е важно тези 28 областни болници, които са акционерни дружества, да бъдат стабилизирани и да не бъдат подчинени на други пазарни механизми, които действат в системата. Като появата на частна болница, която изсмуква добрият човешки ресурс в тези болници. Това е нормално, да, но частната болница има своите интереси и тя може да бъде разкрита на минималните изисквания на една болница, без да изпълнява всички изисквания да осигури качествена и надеждна медицинска помощ във всичките и аспекти, поясни още здравният министър.
Проф. Хинков посочи, че има амбиция да се изготви Стратегия за преструктуриране на малките общински болници с цел по-добро обезпечаване от кадри и финансов ресурс.
По актуална тема за ръст в заплатите на работещите в здравеопазването проф. Хинков каза, че има уверението на министъра на финансите, че пари има и, че ще се дадат средства на болниците, които наистина имат нужда да достигнат нивата на КТД.
Във връзка с разрешаване на проблема с диспропорциите в кадровото разпределение на медицинския персонал у нас, проф. Хинков каза, че очаква това да стане чрез заложеното в НРД предложение след 6 месеца съотношението на между най-високата към най-ниската заплата в сектора да бъде 10 към едно.
Проф. Хинков обаче е по-голям оптимист за постигане на заложените нива на работни заплати в КТД.
Какво сочи нашата справка за броя на медицинските специалисти у нас:
По брой лекари и медицински сестри на глава от населението в България има толкова лекари като в Германия, която е с 10 пъти по-голям брой население. А броят на болниците у нас е в пъти по-голям от тези в Германия. Същевременно у нас непрестанно се твърди, че имаме недостиг на лекари.
Ето какви са официалните данни по тази тема от НСИ:
По отношение на медицинските сестри за 20 години съотношението им спрямо населението се увеличава, независимо, че абсолютният им брой намалява:
През 1987 г. по данни на НСИ е имало 27 107 хиляди лекари, което 30,2 лекари на 10 хиляди души население. Сестрите и лаборантите са били 86 35 , което е 96,2 на 10 000 души. Тоест - през 1987 г. на един лекар се падат 1,9 медицински сестри .
През 2001 г. е имало 27 526 лекари, а средният медицински персонал е бил 49 841 хиляди, тоест лекарите са били 33,8 на 10 000, а средният медицински персонал са били 61,2 на 10 000.
Проф. Христо Хинков е роден на 25.03.1953 г. в София. Завършва медицина през 1980 г. Започва трудовия си път като участъков лекар в Ботевград, след което работи в психиатричната болница Нови Искър, където придобива специалност психиатрия. През 1988 г. печели конкурс като научен сътрудник в първа психиатрична клиника на Медицинска академия, но след една година напуска и работи в продължение на 10 г. като консултант психиатър в Институт за спешна помощ Пирогов. През 1997-1999 г. е назначен в Министерство на здравеопазването като началник отдел проекти, а от 1999-2001 заема поста на заместник-директор на Националната здравноосигурителна каса, като отговаря за обучението и човешките ресурси в институцията. От 2001 г. напуска НЗОК и започва работа в Националния център по обществено здраве и анализи, където защитава докторска дисертация. През 2014 г. е назначен за директор на НЦОЗА, който управлява до 2022 г. Специализирал е в Белгия, Нидерландия, Дания, Япония, САЩ. Участвал е в редица проекти и програми, свързани със здравеопазването и здравната реформа. Един от възстановителите на Българския лекарски съюз през 1990 г. Автор е на множество публикации в областта на общественото здраве, здравната реформа и психично-здравната проблематика.
Очаквам вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg
Всички епизоди на подкаста ще намерите:
Apple Podcasts през iTunes
