Градче на Атлантика конкурира Лазурния бряг

На френския бряг на Атлантическия океан има пясъчна ивица, около която е разположен най-големият морски курорт в района между Биариц и Бретан. Градът се нарича Les Sables d’Olonne, в превод Пясъците на Олон – на името на аристократ, който през 13-ти век го основава. Почти непознат е в България, тъй като е отдалечен от нашите основни туристически дестинации и защото дотам се пътува допълнителни 4 часа със скоростния влак от Париж. От няколко месеца има полети от София и Варна до Нант, което улеснява пътуването – оттам до градчето е час с автомобил.

Градът, който е разположен в областта Вандея, в голяма степен напомня на комбинацията Слънчев бряг – Несебър. Има стара част, която носи духа на вековна морска търговия и създава усещане за уют със своите едноетажни и двуетажни къщи. Новата част включва дълга крайбрежна верига от хотели на по десетина етажа. Но тъй като плажът е широк и може да поеме огромен туристически поток, го няма усещането за презастрояване, познато от Слънчев бряг.

Отскоро Les Sables d’Olonne установява, че може да конкурира Лазурния бряг, разказва за БНР Марк Дюкос, местен жител. „През последните години летните температури по Средиземноморието станаха прекалено високи и тези, на които жегите не понасят, се ориентираха насам“, твърди той. Тези, които са се пренасочили тук, намират същите развлечения. В този смисъл районът е като умалено копие на Ривиерата, само че руска диаспора на практика няма, а от чужденците ще срещнете предимно англичани. След началото на войната има и крехка украинска общност.

Отделно са парижани, които преоткриват района и са изкупили част от имотите „на първа линия“ край градския плаж. „Качват се на влака и след 4 часа са тук, а след още 5 минути са на плажа“, разказва Марк Дюкос техните мотиви. Резултатът е покачване на цените на имотите, които в най-апетитните сгради достига и надхвърля половин милион евро. Това отваря ножица между имотния пазар и доходите на местните, които се издържат от туризъм и съпътстващата търговия. Отделно има и завод за катамарани.

Целенасочено търсихме явления от типа "пържоли за 600 лева", но не намерихме. Може и някъде да е имало, но вместо това току срещу брега с лекота открихме доста ресторантчета, в които цените са достъпни за джоба на средния български турист.  И това в град, в който цените на жилищата подсказват, че в него има хора с шестцифрени и седемцифрени доходи.

Та, туризмът е качествен. Неслучайно през последните 5 години Les Sables d’Olonne влезе в маршрута на колоездачния Тур дьо Франс и неговата рекламна машина. Отделно е център на презокеанската регата Vendée Globe. Подобни събития насищат туристическия сезон, който гарантира приятна морска почивка от юни до септември.

Извън морския туризъм, регионалната забележителност е тематичният парк Puy du Fou, в който с живи сцени и атракции се разказват мотиви от историята. Те са наситени със същата митология, с която и ние сме украсили нашата история. От разказите става ясно, че един от тежките периоди на Вандея е след Революцията от 1789 г., когато местните остават роялисти. Местният Ботев е Франсоа дьо Шарет, водач на бунт, загинал заради идеите си и заедно с тях. Може би това е една от причините в днешно време регионът традиционно да гласува за десни партии.

Обратно в старата част на града повод за гордост е Rue de l’Enfer– до 1986 г. е била „най-тясната улица в света“ със съответния сертификат от Книгата на Гинес, с 40 сантиметра ширина в стеснената си част. Друга забележителност е „мидената улица“ – на нея стените на къщите са украсени с апликации от мидени черупки в различни цветове. В една от къщите живее жената, която ги е изработила и с която можеш да се снимаш за спомен. Остана леко учудена, че е посетена от българи – градът е девствен откъм нашенско присъствие. Което може и си заслужава да бъде променено.