13
Годината е 1864-та, Великден. Дякон Васил Иванов Кунчев сваля расото, отрязва косите си и се отказва от монашеска служба в името на свободата на своя народ. На Гергьовден същата година той започва работа като първия учител в село Войнягово – малко селце, сгушено в подножието на Средна гора, на десетина километра от родния му град Карлово. Там Васил Левски преподава 2 години – от май 1864-та до края на март 1866 г. Има 19 ученици – най-малкият на 6, а най-големият на 26 години – които учи не само на четмо и писмо, но и на любов към родината, свободата и толерантност към другите.
И понеже заветите на Апостола са живи и днес, духът и времето – неговото и нашето – се срещат в инициативността и упорството на една българка, която 145 години след даскала-революционер Васил Левски решава да учи на родолюбие малките българчета на хиляди километри от дома. Тя е Милена Везенкова, една от многото наши сънародници потърсила светлото бъдеще във Великобритания преди повече от 23 години. Там среща съпруга си, също българин, създава семейството си и ражда децата си. Предприемач по душа, през есента на 2008 година Милена е изправена през решението за какво да използва помещение над магазин, който има по това време семейството ѝ в Източен Лондон. И от разговор на разговор с българите в квартала, взели решение да направят нещо, което никога дотогава не са правили – да открият българско училище в Баркинг, Източен Лондон (Великобритания). Ремонтирали помещението, оборудвали го, намерили добра учителка по български език и избрали без колебание името – Българско школо "Васил Левски". Четири месеца по-късно, на 18 януари 2009 г. училището посрещнало официално своите първи 20 възпитаници.
"С много желание, но без познание тръгнахме и успяхме", казва с нескрита гордост Милена Везенкова в специално интервю за Радио България. Днес в Българското школо в Лондон се обучават 500 българчета в 30 паралелки от първи до 12-ти клас и това го превръща в най-голямото българско училище във Великобритания, а по-думите на "госпожа директорката", както наричат децата Милена, и в Европа. Тънката нишка на историята обаче ни връща в Балкана:
"Аз съм от село Войнягово, където Васил Левски е учил децата на четмо и писмо. И до ден днешен там има къща-училище, което всички наричат и познават като Школото. Също така училището във Войнягово, в което аз съм учила като дете, носеше името на Апостола. И когато дойде идеята, толкова години по-късно в Лондон да има българско училище, нямаше никакво съмнение или колебание какво да бъде името му. Аз лично реших, че то ще се казва Българско школо "Васил Левски" в Лондон, като школото във Войнягово" – спомня си българката.
Източен Лондон през последните десетилетия е дом за много български емигранти и техните семейства, които държат децата им да познават културата и езика на своите родители. Милена неведнъж е споделяла, че се гордее с факта, че българското образование в чужбина е по желание, което поставя взаимоотношенията с децата и родителите им на съвсем различна основа. Големите разстояния до училището в Българското посолство в Лондон и невъзможността да го посещават са част от прозаичните причини, довели до логичната необходимост от създаване на българско училище в Баркинг.
"Първоначалната идея беше да се учи всичко за България и да се дава грамотност. В течение на времето ние се превърнахме в едно истинско българско училище, в което даваме стабилна подготовка и образование, без да губим първоначалния план – да знаем повече за България. Например при нас за Васил Левски не се учи по-учебна програма, само когато е разпределено. За него и делото му се говори от първия учебен ден, особено в първи клас. И ако преди 14 години повечето от нашите ученици бяха родени в България и знаеха кой е Апостолът на свободата, бяха чували истории за него, то към днешна дата нашите първокласници, в много голяма част от случаите, са родени във Великобритания и познанията им за нашата история и култура са различни. И Васил Левски е първото име, което те научават."
Отвъд историческите факти и събития, най-интересните истории за децата са свързани с човешкия облик и смелостта на Дякона – как се е дегизирал в различни дрехи, за да избяга от османските потери, как при залавянето му на Къкринското ханче е закачил цървула си на оградата, признава Милена Везенкова и допълва:"Когато им разказвам за училището в моето родно село и как чиновете са били пълни с пясък и децата са писали на този пясък. И как Левски им е пял песни, разхождал ги е в съседните села. Просто едни човешки малки истории. Разбира се ние учим и фактологията от историята, но за нас е важно да приближим образа му до техните разбирания и възприятия днес. Всичко, което може да се направи за Левски ние сме го направили с нашите ученици – от рисуване на портрета му, правили сме 3D модел на къщата-музей на Васил Левски в Карлово, които показахме в изложба, организираме презентации, писане на писмо до Васил Левски. Тази година направихме и филм във връзка с отбелязването на 150 години от гибелта му."
"Методите на работа, които сме използвали преди 14 години, дори преди пет години, вече са остарели и не работят адекватно за нивото на познания и натюрела на децата, които идват при нас. Много голяма част от тях вече са с първи език английски, те са родени тук, тяхното мислене е различно. Динамиката на днешното време е различна и за да успява човек, трябва да се стреми да се променя с тях. Всички тези промени повлияват и на връзката с родината, тъй като децата вече не гледат на Българя като на родина. Защото, пак казвам, те буквално не са родени там. Те гледат на страната ни като на място за лятна почивка, да видят свои роднини, където отиват за малко време. Техния образ за България е различен от този, който аз и хората от моето поколение имаме. За малките България е родината на техните родители."
Милена е застъпник за по-модерен и по-технологичен начин на преподаване за българските деца в чужбина, с повече практически, интерактивни занимания, театър, музика, изкуство – всичко това трябва да бъде неизменна част от учебния процес днес, за да държи интереса и любопитството у "новите" българчета. А колкото до чисто административните трудности пред Българско школо "Васил Левски" Милена с усмивка признава: "Нашите проблеми са и нашите постижения". За съществуването си то е сменило три сгради, защото както казва и самата му директорка, "темповете, с които се разраствахме бяха неочаквани и от нас самите".
"Мога да заявя категорично, като представител на българско училище в чужбина, че държавата помага на българските училища зад граница. Без подкрепата, която имаме от Министерство на образованието и науката много трудно, а в много случаи дори невъзможно би било, да има толкова много български училища в чужбина. Имаме подкрепата на България и я чувстваме."
И както казва самият Васил Левски: "От никоя страна нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия."
Още за личната история на Милена Везенкова в Обединеното кралство, каква национална принадлежност припознават децата ѝ, родени извън България и какво пожелава на своите възпитаници „госпожа директора“ чуйте в интервюто на Весела Кръстева.
Българското школо „В.Левски“ в кв. Баркинг, Източен Лондон се включи в инициативата на Радио България „С мисъл за Левски“ по повод 150 години от гибелта на Апостола. Благодарим за прекрасните снимки и видео, които ни правят съпричастни на часовете по патриотизъм, в които всяко дете гради своята „връзка“ с героите от българската история и с най-тачения сред тях – Васил Левски!
Вижте още:
Снимки – предоставени от училището
-------------------------------------------------------------------------------------
Публикацията е осъществена по проект, реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, в рамките на Националната програма за отбелязване на 150-ата годишнина от гибелта на Васил Левски.
