Международният валутен фонд заяви в петък в свой доклад, фокусиран върху еврозоната, че затягането на паричната политика на Европейската централна банка (повишаване на лихвите) трябва да продължи, за да може инфлацията да се върне към целта от 2 на сто.
"Прогнозите за инфлацията и високата несигурност по отношение на устойчивостта на инфлацията в еврозоната предполагат, че ще е необходима по-рестриктивна позиция от сегашната, която да бъде поддържана за продължителен период, за да се поддържат стабилни инфлационните очаквания и да се върне своевременно инфлацията към целевото ниво", съобщи МВФ.
Говорейки за банковата система в еврозоната, МВФ подчерта, че въпреки че е показала устойчивост, "затягането на финансовите условия може да разкрие уязвимостите". Поради тази причина ЕЦБ трябва да продължи да следи отблизо ситуацията, посочи МВФ.
Междувременно членът на Управителния съвет на ЕЦБ и президент на Бундесбанк (Deutsche Bundesbank) Йоахим Нагел заяви също днес, че Европейската централна банка може да се наложи да въведе още повишения на лихвените проценти след лятната ваканция, за да осигури "навременно връщане"0 0на инфлацията към целта от 2%.
"Въпреки настоящите темпове на инфлация, които са значително по-ниски спрямо върховете през октомври, все още имаме да извървим дълъг път, за да постигнем нашата инфлационна цел", каза Нагел на срещата на върха на Групата на тридесетте (Г-30), организация на финансови експерти, който се провежда в Амстердам. Той също така отбеляза, че служителите на Евросистемата предвиждат годишната инфлация в еврозоната да спадне до 5,4% през 2023 г. и до 3,0% през 2024 г.
В четвъртък ЕЦБ повиши отново водещите си лихви с 25 базисни пункта, като нейният управител Кристин Лагард отбеляза, че банката вероятно ще ги вдигне отново и на заседанието си през юли.
В петък и друг член на ЕЦБ - Гедиминас Шимкус посочи пред репортери, че ЕЦБ трябва да повиши допълнително своите лихвени проценти на срещата през юли.
Шимкус коментира, че въпреки че банката е "по-близо до края на цикъла на затягане", е твърде рано да се гадае кога този процес ще приключи. Той заяви, че не очаква понижаване на лихвите в началото на 2024 г., тъй като няма претекст за подобен сценарий, тъй като прогнозите показват, че инфлацията ще бъде над целта от 2% през 2025 г.
Относно срещата на ЕЦБ през септември, той отбеляза, че е твърде рано да се каже какви биха могли да бъдат възможните стъпки на централната банка по това време.
Също днес членът на Управителния съвет на ЕЦБ и управител на Централната банка на Финландия Оли Рен посочи, че Европейската централна банка ще продължи да базира решенията си относно лихвените проценти на "подход, зависим от постъпващите данни", като същевременно призовава централните банкери да следват принципите на скромност, откритост и гъвкавост.
Говорейки на съвместната среща на върха на Банката на Финландия и Центъра за изследване на икономическата политика (CEPR) в Хелзинки, Рен оцени текущата икономическа ситуация в еврозоната, отбелязвайки, че икономическата активност "стагнира в началото на годината, но остава доста устойчива". Той отчете спада на енергийните цени и облекчаването на проблемите, свързани с веригите на доставки.
"Въпреки това инфлацията "се оказа по-устойчива от очакваното", отбеляза Рен. "Въпреки това, тъй като енергийната инфлация ще стане все по-отрицателна с течение на през 2023 г. и инфлацията при храните се забавя донякъде, общата инфлация се очаква да продължи да спада към 2,2% през 2025 г.“, заключи той.
