Европейската комисия повиши прогнозите си за икономическия растеж и за инфлацията на стария континент през тази и следващата година, тъй като солидният трудов пазар и малко по-силното от очакваното представяне на икономиката оказва подкрепа за запазване на ценовия натиск.
В оповестените днес т. нар. "пролетни прогнози" ЕК вече очаква нарастване на европейския брутен вътрешен продукт с 1% през тази година и с 1,7% през 2024г. , което представлява известна възходяща ревизия спрямо "зимния доклад" за експанзия с 0,8% през тази и с 1,6% през следващата година.
ЕК повиши и прогнозите си за еврозоната, като вече очаква икономически растеж от 1,15 през 2023 г. (спрямо 0,9% предишна оценка) и с 1,6% през 2024г. (при зимна прогноза за растеж с 1,5%).
На фона на продължаващия възходящ натиск върху основните цени, прогнозите за инфлацията също бяха преразгледани нагоре в сравнение с тези в "зимния доклад", като ЕК вече очаква инфлацията в еврозоната да нарасне с 5,8% през тази година (при предходна оценка за повишение с 5,6%), след което да се забави до 2,8% през 2024 г. (при предишна оценка от 2,5%).
Комисията също така очаква нарастване на заетостта в ЕС с 0,5% през тази година и с 0,4% през следващата, докато нивото на безработица да достигне ниво от 6,2% през 2023 г. и от 6,1% през 2024 г.
В доклада се посочва, че рисковете от влошаване на икономическите перспективи са се увеличили, включително възможността за по-устойчива от очакваното основна инфлация, като също така има рискове, произтичащи от продължаващ стрес във финансовия сектор, експанзионистична фискална политика и геополитическо напрежение.
След представянето на новите икономически прогнози еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони заяви, че инфлацията продължава да спада благодарение на бързо спадащите цени на енергията, но основната инфлация остава "постоянно висока".
Въпреки това Джентилони подчерта, че "пикът на основната инфлация е зад гърба ни", прогнозирайки, че инфлацията ще спадне от 8,4% през 2022 г. до 5,8% през тази година и 2,8% през 2024 г.
Комисарят подчерта, че фискалната политика трябва да остане последователна, позволявайки на икономиката да запази импулса за растеж, като същевременно отбеляза значителното разнообразие в икономическото представяне на отделните страни членки.