Зорина Милковска, внучка на Димитър Пешев, разказва за своя дядо. Спомня си, че той "почина в забрава, напълно низвергнат, без никакви граждански права и никаква своя собственост", в дома на сестра си. Споменава, че Димитър Пешев е съден от т. нар. Народен съд с парадоксалното обвинение в антисемитизъм и лежи в затвора.
Според Милковска дядо ѝ научава в последния момент за готвената депортация на българските евреи и се опитва, "спазвайки парламентарните правила да спре тази акция". Припомня последствията за него – "това му струва политическата кариера", но коментира, че той много добре е знаел цената. Обръща внимание на обстоятелството, че Димитър Пешев събира подписката си само сред депутати от управляващото прогерманско мнозинство, въпреки че в парламента е имало и други желаещи да се присъединят, защото е бил убеден, че така по-ефикасно може да се помогне. Определя подписката му като начало, отприщване на "лавина от действия" – намеса на църквата, на интелектуалците… Според нея Димитър Пешев, колкото и да е омаловажаван и пренебрегван през годините заради желанието други да си присвоят заслугите му, "не може да бъде прескочен". Като пример посочва, че той присъства дори във филма, според който българските евреи са спасени благодарение на Тодор Живков (бел. ред. става дума за филма "Ешелоните“ от 1986 година, на режисьора Борислав Пунев по сценарий на Хаим Оливер).
Зорина Милковска, запис Златен фонд на БНР, 2003 година:
Димитър Йосифов Пешев (1894 – 1973) е български депутат, роден в Кюстендил, завършил право. Министър на правосъдието в първото правителство на Георги Кьосеиванов (1935 – 1936). Народен представител в ХХІV (1938 – 39) и ХХV (1940 – 44 г.) ОНС и подпредседател.
На 17 март 1943 година съставя протестно писмо до правителството срещу депортирането на българските евреи, подписано от 42 депутати от управляващото мнозинство. В него пише:
… "Малочислеността на евреите в България, силата на държавата, въоръжена с толкова законни средства и възможности, правят обезвреждането на всеки опасен и вреден елемент от която среда и да изхожда той, толкоз сигурно, че е, по наше дълбоко убеждение напълно излишно да се прибегва до нови изключително при това жестоки мерки, които може да доведат до обвинение за масово убийство. То би тежало преди всичко на правителството, но сигурно ще надхвърли него и ще падне на главата на България. …
За него ще ни бъде невъзможно да споделим каквато и да било отговорност. …
Честта на България и на нейния народ е не само въпрос на чувство – тя е преди всичко елемент на нейната политика. Тя е политически капитал от най-голяма стойност и затова никому не е позволено да го разпилява без оправдание, което би споделило и целия народ."
На 26 март 1943 година Димитър Пешев е отстранен от поста подпредседател на Народното събрание.
През 1945 година е осъден от Народния съд на 15 години затвор, конфискация на цялото му имущество и лишаване от граждански права "за фашистка дейност и антисемитизъм". След застъпничество на еврейската общност е освободен след 13 месеца, но живее в нищета до края на дните си.
През 1973 година Световният мемориален център на Холокоста Яд Вашем в Йерусалим присъжда на Димитър Пешев титлата "Праведник на света". Обявен е за почетен гражданин на Израел през 1997 година.
В България е реабилитиран с решение на Върховния съд от 12 април 1996 година.
