2
Европа увеличи вноса на рафинирани петролни продукти от страни, които пък са повишили вноса на руски суров петрол, като тази "вратичка" в санкциите рискува да подкопае ефективността на тавана на цените и ембаргото.
Западните страни, които до голяма степен забраниха вноса на петрол от Русия, са внесли петролни продукти на стойност 42 млрд. евро от страни, които са увеличили вноса на руски суров петрол през 12-месечния период след началото на инвазията на Русия в Украйна, показва доклад на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA).
ЕС, Австралия и повечето страни от Г-7 забраниха директния внос на руски суров петрол, но индиректно увеличиха вноса на руски петрол чрез закупуване на по-големи количества петролни продукти от страни, които станаха най-големият купувач на руски суров петрол, отбеляза базираният във Финландия център.
"Тези страни от коалицията, наложила ценови таван, са увеличили вноса на рафинирани петролни продукти от страни, които са станали най-големите вносители на руски суров петрол. Това е голяма вратичка, която може да подкопае въздействието на санкциите върху Русия“, се казва в доклада на CREA.
Една година след инвазията на Русия в Украйна страните от тази западна коалиция повишиха вноса на рафинирани петролни продукти от Китай с цели 94%, от Турция (с 43%), от ОАЕ (с 23%), от Сингапур (с 33%) и от Индия с 2 на сто.
Тази коалиция на ценовия таван увеличи вноса си от тези страни с общо 80%, или с 20,5 млрд. долара през годината след нахлуването на Русия в Украйна в сравнение с предходната година.
"Ние наричаме "перачници" тези пет държави, които са увеличили покупките на руски петрол и го "препират" в нефтени продукти, изпращани до страни, които са наложили санкции на руския петрол", отбелязва CREA.
Сред коалицията, стояща зад тавана на цените на руския петрол, най-големият вносител на петролни продукти от тези "страни-перачници" е ЕС, чийто внос възлиза на 17,7 млрд. евро. Австралия е закупила на нефтени продукти на стойност 8,0 млрд. евро през 12-месечния период след нахлуването на Русия в Украйна, следвана от САЩ (с 6,6 млрд. евро), Обединеното кралство (5 млрд. евро) и Япония (4,8 млрд. евро). Най-високият дял на внесените петролни продукти от страните от тази западна коалиция е на дизела (29%), следван от реактивно гориво (23%) и газьол (13%).
Европа наскоро увеличи вноса си на горива от Индия, където рафинериите се подхранваха с евтин руски суров петрол, съобщи Ройтерс по-рано този месец, цитирайки предварителни данни за проследяване на кораби на компаниите Vortexa и Kpler.
Откакто ембаргото върху руските горива влезе в сила на 5-и февруари, европейският внос на дизелово гориво и реактивно гориво от Индия е нараснал до 200 000 барела на ден, според данни на Kpler. Това е дота повече от 154 000 барела на ден среден индийски внос на гориво в Европа преди руското нахлуване в Украйна през февруари 2022 г.
През годината след началото на руската военна инвазия вносът по море на руски суров петрол в Китай, Индия, Турция, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Сингапур се е увеличил със 140% в обемно изражение в сравнение с 12-месечния период преди войната. Общата стойност на техния внос беше 74,8 милиарда евро за дванадесетте месеца, като от забраната на ЕС за руски суров петрол една година след началото на войната, тези пет "държави-перални" съставляват 70% от руския износ на суров петрол.
Тъй като Русия е принудена да предлага петрол с отстъпка, за да гарантира, че ще може да намери купувачи, "страните-перачници" рафинират по-големи обеми от внесения руски суров петрол, за да изнесат след това рафинираните продукти към страни, налагащи санкции (с 26% повече от рафинираните петролни продукти са изнесени за страни от коалицията на ценовия таван една година след инвазията в Украйна в сравнение с предходните 12 месеца).
В момента това е законен начин за износ на петролни продукти за страни, които налагат санкции на Русия, тъй като произходът на продукта е променен. Този процес осигурява средства за продължаващата военна офанзива на руския президент Путин в Украйна.
