9% е глобалният ръст на музикалния пазар в света през 2022 година, съобщиха от Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП), национална група на Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFPI) за България. Данните са от последния годишен доклад на IFPI – Global Music Report за 2022 г., и показват осма поредна година на растеж. Общите приходи на индустрията през изминалите 12 месеца са достигнали 26,2 млрд. долара.
България отчита растеж на музикалната индустрия с 23,9%.
Основен двигател за ръста на приходите през миналата година отново e стриймингът, и най-вече неговата платена абонаментна форма, където има скок с 10,3% спрямо предходната година. Това е донесло на индустрията 12,7 млрд. долара. Към края на 2022 г. потребителите с платени абонаменти вече наброяват 589 милиона. Общите приходи от стрийминг (с абонамент и подкрепен от реклами) отбелязват ръст от 11,5% и достигат 17,5 млрд. долара. Това са 67% от всички приходи на световната музикална индустрия, което прави дела на стрийминга все по-значителен с всяка изминала година (през 2021 г. приходите от стрийминг бяха 65,5%).
Продажбите на физически носители отбелязват ръст за втора поредна година след срива през пандемичната 2020 г. Те задържат стабилно ниво и са нараснали с 4%, което се дължи най-вече на скока на винила с 17,1%. Приходите от управление на права са се увеличили с 8,6 %, завръщайки се към нормалния си ритъм от периода преди COVID да парализира концертния бизнес. Приходите от синхронизации скачат с 22,3% спрямо 2021 г.
"България следва световната тенденция за ръст в платените стрийминг абонаменти, като в сравнение с 2021 г. те са се увеличили с удивителните 48,5%. Общите приходи от стрийминг (с абонамент и подкрепен от реклами) отбелязват ръст от 39,9% и представляват 51,6% от целия български музикален пазар. У нас също се наблюдава тенденция за растеж на общите приходи всяка година. През 2022 г. те са се увеличили с 23,9% спрямо 2021 г., като индустрията ни е генерирала 11,4 милиона щатски долара", коментира изпълнителният директор на Българската асоциация на музикалните продуценти Петя Точарова.
"Независимо от този ръст, България продължава да изостава в глобалната класация на музикалните пазари, където сме на 54-о място от общо 70 пазара, които IFPI наблюдава. Факт обаче е, че макар и леко, започваме да се придвижваме нагоре, като за изминалите 12 месеца сме се изкачили с две позиции - от 56-о на 54-то място".
Обнадеждаваща за родните музикални продуценти е промяната в приходите от управление на права, като спрямо 2021 г. те са нараснали с 9,4% и представляват втория най-значим източник на приходи за индустрията след стрийминга. Впечатляващ ръст у нас бележат и продажбите на винили, които са скочили почти двойно за изминалата година - с 96,7%.
"Инвестициите и иновациите на звукозаписните компании доведоха музиката до още по-високо ниво на глобална свързаност чрез изграждането на локални екипи по света и работата им с артисти от широк жанров спектър. Това стимулира развитието на индустрията и позволява на феновете да подкрепят с още по-голям размах своите местни артисти и култура", споделя по повод представянето на доклада главният изпълнителен директор на IFPI Франсис Мур. И допълва:
"С разрастването на музикалния пазар обаче още по-отговорна става задачата на лейбълите да гарантират, че артистите получават възможно най-справедливото възнаграждение за труда си. Това предизвикателство става все по-голямо поради нарастващия брой играчи, опитващи се да се облагодетелстват от музиката, без да инвестират в нея и без да допринасят за развитието й".
Ръст на индустрията по световни региони
