10
Всяка година, в дните около 19 февруари, паметникът на Васил Левски в центъра на София се отрупва с цветя. Държавници и обикновени хора, родственици по кръв и по убеждения отдават тържествено почит и засвидетелстват признателност към живота и делото на националния герой.
После календарът се отмества, дните се изнизват и остава само монументът, който физически ни напомня за смелостта и цената на народната свобода. Разположен в центъра на кръгова композиция, на едно от най-оживените кръстовища в града, паметникът е символ на себеотрицанието в името на Отечеството. Всеки ден!
"Паметникът е място на всенародна любов. Място, на което хората изразяват своята любов и признателност към Апостола по спонтанен начин. Така е още от Освобождението, затова възниква и идеята за създаването му. Това е първият паметник, който е решено да бъде изграден за български герой в свободна България" – разказва за Радио България д-р Илия Мечков, главен експерт в отдел "Недвижими културни ценности" в Регионалния исторически музей на София.
Решението за издигането му е взето на 6 август 1878 г. от новосформирания Софийски градски общински съвет, само пет месеца след подписването на Санстефанския мирен договор от 3 март. Кмет на София по онова време е Димитър Хаджикоцев. По първоначални планове, паметникът трябвало да бъде издигнат за 20 дни през есента, на метри от мястото, на което е обесен Васил Левски през 1873 г. В действителност отнема цели 17 години и повече от 75 000 златни лева, разказва ни д-р Мечков.
"Паметникът е изграден по проект на първия софийски градски архитект – чехът Адолф Вацлав Ко̀лар. Той е автор на едни от най-красивите сгради в София веднага след Освобождението, сред които "Военния клуб", основната сграда на Военната академия "Георги Раковски", хотел "България". Монументът е изграден в характерната за Колар стилистика на неокласицизма. Той е типичен обелиск, водещ началото си от римската епоха, характерна форма за граждански паметници, за погребални паметници за знатни лица. Особеното е, че първоначално Колар е имал различен проект, който с времето той променя. Истината е, че според тогавашните архитектурни норми паметникът изглежда малко странно, защото първоначалната идея на Колар е била, на мястото на пирамидалното тяло в горната част на паметника, да има руски православен кръст, поставен върху полумесец, като израз на победата на Русия над Османската империя. На много места в града ни има подобна символика, напр. Руската църква, но поради опасност от дипломатически скандал с Турция, която ни е била суверен, градската управа се е отказала от подобна идея. След това е имало предложение, при наличие на повече средства, да се направи бронзова статуя в цял ръст на Васил Левски, която да го завършва – това също не се е случило и след много перипетии паметникът придобива сегашния си облик."
А именно корпус от две части с височина приблизително 13 метра, изработена от сив боянски гранит, отчасти полиран, отчасти – не. Той е само метър по-нисък от най-големия паметник на Васил Левски – този в Ловеч, открит през 1964 година. Основната част от колоната е дело на италианеца каменоделец Абрамо Перукели, а скулптурните орнаменти – на чеха Франтишек Новак. След като Софийската община не одобрява проект на чеха Йозеф Страховски, централния бронзов барелефен портрет на Апостола прави австриецът Рудолф фон Вейр, сред чиито творби е и паметникът на Йоханес Брамс във Виена. Работи на известния скулптор могат да се видят основно във Виена.
"Смята се, че лицевият образ на Левски е един от най-добрите изобщо в българската скулптура – пояснява ни д-р Илия Мечков. – Негово копие може да бъде видяно по-отблизо и в Националния исторически музей в София. Той е направен по две автентични снимки на Левски, които се смятат за най-добрите и достоверни за образа му. Изработен е във Виена, като два пъти е пътувал до София и обратно за корекции. Имало е идея и другите три медальона от призматичното тяло на паметника да бъдат с такива скулптурни барелефи, но, доколкото ни е известно, не са достигнали средства" – разказва историкът.
Липсата на държавни средства в годините, когато столицата се е "благоустроявала усилено", и лошата организация, спират на няколко пъти строежа. Едва през 1884 г. се създава специална комисия, която подновява работата по паметника и той е завършен. Официалното тържествено откриване е на 22 октомври1895 г. Една от градските легенди гласи, че костите на Апостола са били пренесени и вградени в основите на паметника. На 23 юли 1885 година, по предложение на члена от Комисията по съграждането на паметника Христо Ковачев, било взето решение да се "извадят костите на Левски от гроба му" и да се поставят тържествено в основите на паметника. Исторически доказателства, че това е направено, обаче липсват. През 1938-1941 г. се правят разкопки под паметника, които не откриват нищо.
"За нас, българите, това е много травматичен въпрос. Има някаква мистерия (около тленните останки на Васил Левски – бел.ред.), макар че и други народи са си "губили" героите, като например гроба на Сервантес в Мадрид. Може би е по-важно духовното наследство отколкото конкретните реликви" – смята д-р Илия Мечков.
И отбелязва, че освен големия паметник, който познаваме, има още няколко в София. Сред тях е паметникът с постамент на Васил Левски в парк "Герена" до стадион "Георги Аспарухов", който е съграден в края на социалистическия период (1988 г.). Има бюст-паметници в няколко училища, които носят името на Дякона и много барелефни плочи, които са на места, свързани с отделни биографични моменти от живота на Левски и неговата дейност по революционните комитети в софийското поле. Паметна плоча е поставена и пред входа на Националната художествена галерия, преди Освобождението сграда на Конака, бронзов барелеф има на фасадата на Телефонната палата и бюст-паметник в Алеята на бележитите българи в Борисовата градина. "Софийското поле, София и селата около града помнят стъпките на Левски. Той тук е оставил важни исторически следи и спомени в паметта на хората" – казва в заключение българския историк.Чуйте повече от звуковия файл.
Публикацията е осъществена по проект, реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, в рамките на Националната програма за отбелязване на 150-ата годишнина от гибелта на Васил Левски.
