16
Парченце по парченце се нарежда пъзелът на българската история. Нови и неочаквани открития запълват белите петна в нея, добавяйки все повече щрихи към събитията и портретите на най-видните синове и дъщери на България.
През 2018 г. сензация предизвиква непозната до този момент снимка на Дякона, а само две години по-късно българският историк-османист д-р Григор Бойков, един от най-изтъкнатите изследователи на живота и делото на Васил Левски, стига до регистър на мъжкото население на Карлово от онези години. От него става ясно, че Васил Иванов Кунчев е роден през 1840 г., т.е. три години по-късно от тази, която е записана в учебниците по история.
"За съжаление, няма запазени кръщелно свидетелство или регистър в църквата, където е бил записан малкият Васил. Това е главната причина за големите разминавания в датата и годината на раждането на Апостола – обяснява Надежда Петрова, уредник в Националния музей "Васил Левски" в Карлово. – Датата 18 юли 1837 година е натъкмена от широк роднински съвет около 1895 г. по повод откриването на паметника на Дякона в София. По спомени, тогава майката не е присъствала на една от сватбите в рода, защото е била бременна с Васил."
В Регистъра за настоящи и бъдещи данъкоплатци от 1844 г. е записано за Иван, бащата на Левски: "Висок на ръст, с руси мустаци, гайтанджия, средна категория данъкоплатец, възраст 40 години, син Васил – 4 г., син Ристо (Христо) – 2 месеца.
"Ясно е, когато има документ, би трябвало да се позоваваме на него и може би постепенно ще бъде наложена 1840 г. за раждане на Васил Левски" – смята Надежда Петрова.
И други интересни факти за детството и юношеството на бъдещия Апостол са слабо известни на широката публика. Васил е второ от пет деца в семейството на Иван и Гина Кунчеви. Бащиният род е по-слабо проучен, за разлика от един от големите състоятелни карловски родове Караиванови по майчина линия.
"Малко се знае за детството на Васил Левски, и най-вече от спомените на неговата сестра Яна, най-голямата от децата – разказва Надежда Петрова. – Петър много приличал на светлокосия Васил, а Яна, Христо и най-малката Марийка били по-мургави, на майчиния си род. Васил се е родил с ризата си. Поверието гласи, че такива хора стават знаменити, изключителни хора. И това наистина се оправдало в случая."
Като ученик Васил е изпратен да учи занаят – кафтанджийство (производство на кафтани – дълга дреха без крачоли и ръкави, закопчаваща се отпред), а след смъртта на баща му, когато е само на 10 години (според новите данни за годината на раждането му), става послушник при вуйчо си Василий, служител на Хилендарския манастир.
"Той го праща на уроци по черковно пеене при най-прочутия учител в Карлово, създал едно от първите светски училища по българските земи – Райно Попович – разказва Надежда Петрова. – Васил е имал много хубав глас, и освен черковни песни е обичал да пее и народни, които е научил от майка си, а по-късно и от Войнягово, където е бил учител."
Едно предание в Карлово разказва, че децата често са устройвали състезания. Най-далеч и най-нависоко от всички, разбира се, скачал Васил. Затова му викали "левски". Някои смятат, че е наречен така по време на Първата българска легия през 1862 г., но има и още една версия:
"Знае се също, че и добре е рисувал – сам рисува и после извезва два лъва на елека, и заради това идва името Левски. По-късно в дейността му той се преобразява, влиза в различни роли – на богат търговец, на просяк, на турчин, на какъв ли не. И това са едни сериозни актьорски заложби – смята уредникът на музея в Карлово. – Така че явно е имал отношение към изкуствата."
Различни народни предания приписват една или друга изгора на Васил Левски. В Сопотския девически метох се говори за монахинята Ангелика, във Войнягово е известна лиричната история за Йова, в Свежен се разказва за годежа на Дякона с Гена Беюва, а "голямата любов" Евгения Бояджиева всъщност е роднина на Васил и не може да става и дума за някакви сърдечни отношения:
"Доколко в тези народни предания има някакво зрънце истина или са плод на желанието на хората да се сродят с Левски по този начин, можем само да гадаем – отбелязва Надежда Петрова. – Да, те са много красиви, те го правят пълнокръвен човек, но трябва да имаме и друго предвид: при замонашването му той поема трите обета: за бедност, послушание и целомъдрие. Това са обети за цял живот, независимо дали ще служи като монах или ще поеме друга служба, какъвто е случаят."
Всички тези факти допълват образа на революционера Левски, показват го с неговите радости и тревоги, помагат да опознаем Васил – човека извън революцията.
Снимки: Национален музей "Васил Левски" – Карлово______________________________________________________________________________________________________
Публикацията е осъществена по проект, реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, в рамките на Националната програма за отбелязване на 150-ата годишнина от гибелта на Васил Левски.
