Карловското село Войнягово е своеобразен резерват на културно-исторически ценности. В българската историческа памет селището е свързано с двегодишното учителстване на Васил Левски (1864-1866), отбелязано от всички негови биографи.
За "войняговския период" на Апостола изследователите се опират на писмо от Петър Маринов (Катунов) до Народния комитет „Васил Левски“, публикувано в книгата на Димитър Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори“ през 1929 г. Главѐн за учител в селото на 23 април 1864 г. (Гергьовден по стар стил), пребиваването на Левски оставя траен отпечатък върху духовния и културен живот на войняговци. Със своята сантименталната привързаност към личността на Апостола те изграждат легендарни сюжети, възпяват делата му в песни.
Преразказани спомени за пребиваването на „синеокия даскал“ във Войнягово пази 85-годишната Гина Дъбенска (по баща Боюклиева), правнучка на Ивана Боюклиева, хазяйката на Левски в селото.
„Баба Ивана е бабата на баща ми, живяла е 102 години. Моят дядо, синът на баба Ивана, живя до 97 години и от него знам, че тя е дала клетва да не казва всичко. Баща ми е останал сирак и прабаба ми е полагала грижи за него до смъртта си. Веднъж той попитал защо плаче, а тя отговорила: „За даскала, чедо плача“, разказа емоционално Гина Дъбенска.
„Когато напуска селото Левски оставя в къщата на баба един елек със значка, пушка и два наполеона. Баща ми е бил на 14 години, когато музейни работници са взели пушката, а с наполеоните са закупили една нива близо до нас. Някои я наричат василкината нива“, допълва правнучката на баба Ивана.
Интересният разказ на Гина Дъбенска можете да чуете от звуковия файл.