Сметките на европейските правителства за защита на компаниите и домакинствата от рязко нарастващите разходи за енергия са скочили до близо 800 милиарда евро, разкри базираният в Брюксел мозъчен тръст Bruegel.
Според анализаторите от Bruegel, страните от ЕС вече са заделили или разпределили 681 милиарда евро за разходи за енергийна криза, Великобритания е отделила 103 милиарда евро, докато Норвегия е заделила 8,1 милиарда евро от септември 2021 г. насам.
Въз основа на брутните разходи на отделните страни, Германия оглавява класацията за разходи, като е заделила близо 270 милиарда евро, за да предпази потребителите от високите цени на енергията, докато Люксембург и Дания водят по разходи на глава от населението.
Още през миналия септември германското правителство обяви, че ще се откаже от по-ранните планове за данък за природния газ върху потребителите и вместо това въвежда горна граница на цената на синьото гориво, за да ограничи растящите енергийни сметки, като германският канцлер Олаф Шолц определи 200 милиарда евро по формата на т.нар. "отбранителен щит", за да защити компаниите и потребителите от въздействието на растящите цени на енергията.
"Германското правителство ще направи всичко по силите си, за да намали енергийните цени. Сега поставяме голям защитен чадър, който ще подсигурим с 200 милиарда евро“, каза преди време Шолц на пресконференция в Берлин, на която той присъстваше виртуално поради тогавашна карантина заради Covid-19.
Съгласно новия план Берлин въведе спешна ценова спирачка на цените на газа и електричеството и също така премахна предварително планираната такса за газ върху потребителите, за да избегне по-нататъшно увеличение на цените. Таксата върху газа, която трябваше да влезе в сила през септември и да остане в сила до април 2024 г., имаше за цел да помогне на комуналните услуги да покрият разходите при заместване на руските доставки. Правителството също суспендира лимита си за нов дълг от 0,35% от брутния вътрешен продукт. Германският вносител на газ Uniper заяви, че страната не изключва предприемането на газов режим в даден момент след решението на Русия да спре за неопределено време газовите потоци през газопровода "Северен поток 1".
Други държави от ЕС обаче не са доволни от огромните разходи на Германия и на други европейски икономически центрове, като някои членки на съюза твърдят, че насърчаването на повече държавна помощ би разстроило вътрешните пазари на блока.
