Днес се навършват 150 години от обесването на Васил Иванов Кунчев – Левски. Апостолът на свободата. Дяконът. Иконата на България, която продължава да търси своя храм.
Връщаме се там на 6 февруари през 1873 година по стар стил. Мразовит и все още неразчетен докрай със събития и посланията си ден. Според историци и изследователи за живота и делото на Апостола отбелязването на гибелта на Левски в официалния календар на България на 19 февруари по нов стил е нелепа техническа грешка, която е важно да бъде поправена. Била допусната при преминаването от Юлианския към Григорианския календар.
Дали са случайни спуснатите от времето и хората завеси пред прочитането на реалните събития и реалната личност на Апостола? Имената му са много, а символът трагичен.
150 години след обесването на Васил Левски в "Тerra култура“ можете да чуете откъс от последното радиоинтервю на Петър Димков. Български офицер, останал в историята като народен лечител и родоначалник на ирисовата диагностика в България.
Съхраненият в Златния фонд на БНР запис с треперещо вълнение глас за иконата Левски говори друга българска икона. И се пита защо имената на предателите на Апостола на свободата са съзнателно заличени?
Записът е направен в дома на Петър Димков половин година преди да отпътува от този свят. Гласът му, тъгата в него, както и звукът от неволно докоснатия микрофон при жестикулация, съпътстват в този откъс история. Дата е 15-и, месецът – април, годината – 1981.
Кои са предатели на Левски и дали този информация се пази в Османския архив? Петър Димков напомня, че към делото, съхранено в този архив, е имало 6 тетрадки, като в последната са били имената на всички шпиони българи, наградени от Султана. Но ключова част от този архив е изгорена на гара Побит камък.
Лечителят на България сякаш завещава истината за предателите на Левски да стане лек за народа български.
Чуйте повече в звуковия файл.
