България се превърна във фактор на Балканите и Европа чрез партньорствата, укрепващи нашата икономическа и енергийна сигурност, които са в интерес на съседните ни държави, партньори и съюзници в ЕС и НАТО, заяви президентът Румен Радев по време на форума "The World Ahead 2023", организиран в София от изданието "The Economist". Във форума, който събра представители на бизнеса и институциите, държавният глава участва в панел, посветен на стратегическото развитие на икономиката и енергетиката през 2022 - 2023 г.
Президентът заяви, че въпреки кризата данните от миналата година показват подем на българската икономика, особено по отношение на ръста на износа. Държавният глава посочи, че се променя и структурата на индустрията ни – от износ основно на суровини към експорт на повече продукти с висока добавена стойност. "България има реален ръст на индустриалното производство", заяви още Румен Радев, цитиран от своя прессекретариат, като добави, че във все повече региони у нас се откриват модерни индустриални бази.
Политиките, предприети през миналата година от служебното правителство за овладяване цената на енергоресурсите и гарантирането на доставките им, е създало предсказуемост на бизнеса. Румен Радев посочи също, че служебното правителство "не се меси, не притиска и не изнудва бизнеса", което, по думите му, е допринесло за повишаване на икономическата свобода в страната. "Без значение дали едно правителство е редовно или служебно, то трябва изцяло да работи за благото на българското общество и в подкрепа на бизнеса", каза още президентът.
Като предизвикателство в средносрочен план пред икономиката ни държавният глава изтъкна предприемането на мерки за овладяване на инфлацията, тъй като тя води до задълбочаващо се социално разслоение. Румен Радев отбеляза като дългосрочни демографските проблеми и необходимостта от повече усилия за намаляване на регионалните дисбаланси, както и за развитие на професионалното образование.
Разликата между брутния вътрешен продукт на глава от населението между София и последната община е четири пъти и половина, посочи Радев. "Това не е добре за една развита европейска държава, каквото България претендира че е", допълни държавният глава.
Българската икономика е част от европейското и глобално икономическо пространство, където текат динамични процеси – икономически и политически, обясни Радев и добави, че това пространство е било разтърсено от кризи. 2022 г., освен година на войната, е и година на галопиращата инфлация, а тя води до изостряне на социалното разслоение, което от своя страна води до политически кризи, обясни президентът и добави, че тези кризи влияят и на икономиката.
Най-вероятно няма да се върнем към либералния пазарен модел от преди кризата 2008 – 2010 г. и от преди пандемията. Повече от 750 милиарда се вложиха за възстановяване на икономиките чрез плановете за възстановяване и устойчивост, отбеляза Радев.
Според президента големият въпрос е докога и как ще помагат държавата и европейските институции. Очевидно е, че има нужда от държавна намеса, когато има голяма динамика и кризи, каза Радев и добави, че ще бъде проблем преходът обратно към пазарна икономика. "Той вероятно няма да се случи в цялост, ще има някакъв смесен модел – държавна намеса и пазарна икономика", коментира държавният глава.
