Повишаването на лихвените проценти от страна на централните банки по света може да натовари глобалните кредитополучатели с 8,6 трлн. долара допълнителни разходи за обслужване на техните задължения през следващите години, прогнозира в петък компанията за финансова информация и анализи S&P Global, предупреждавайки за забавяне на икономическата активност в резултат на това, съобщава Ройтерс.
Водещите централни банки осъществиха повишения на лихвените проценти с рекордните 2700 базисни пункта (с 27%) през 2022 г., за да овладеят високата инфлация, което води до нарастване на опасенията, че по-високите разходи за заеми могат да предизвикват глобална рецесия.
"По-високите лихвени разходи вече натоварват по-слабо кредитоспособните правителства и корпорации, както и домакинствата с по-ниски доходи“, се казва в доклад на S&P Global.
Изискваната бизнес възвръщаемост от нови проекти се покачва заедно с разходите по дълга в тенденция, която ще "намалят бъдещите обеми на бизнес активност", посочва S&P Global.
"Повишаващите се лихвени проценти и забавящите се икономики правят дълговата тежест по-тежка. "За да се смекчи рискът от финансова криза, може да са необходими компромиси между харчене и спестяване", добавя S&P Global в доклада, публикуван преди Световния икономически форум следващата седмица в Давос, Швейцария.
S&P Global базира оценката си за допълнителни лихвени плащания от 8,6 трлн. долара, като компанията приложи увеличение от три процентни пункта към глобалния дълг на стойност 300 трилиона долара. Около 65% от допълнителните разходи за обслужване на дълга ще бъдат платени по облигации и заеми с фиксиран лихвен процент, тъй като те са били рефинансирани "с течение на времето", се казва в доклада.
Компанията също така прогнозира, че съотношението глобален дълг към БВП, което е маркер за риска от ливъридж във финансовата система, може да се повиши при по-лошия сценарий до 391% към 2030 г. от 349% през юни 2022 г.
Чре днешния анализ S&P Globalсе присъединява към предупреждения от политици и международни институции за въздействието на по-високите разходи за обслужване на дълга върху крехките икономики и компании, както и върху домакинствата в затруднено положение.
Миналия месец президентът на Световната банка Дейвид Малпас каза на конференция на Ройтерс, че най-бедните страни в света сега дължат 62 млрд. долара годишни разходи за обслужване на дълга на официалните кредитори, което е увеличение от 35% в рамките на 2022 г., предизвиквайки опасения относно неконтролирана тенденция на просрочване на задълженията.
