През третото тримесечие на годината разходите за труд за отработен час в Европейския съюз са се повишили с 3,4 на сто спрямо същото тримесечие на предходната година, докато тези в еврозоната са нараснали с 2,9 на сто, сочат най-новите данни на европейската статистическа агенция "Евростат", публикувани днес.
Разходите за труд на фирмите включват не само възнагражденията и работните заплати, изплащани на наетите лица, но и непреки разходи за труд - предимно вноски за социално осигуряване, плащани от работодателя.
В ЕС заплатите и надниците за отработен час са се увеличили с 2,8 на сто през третото тримесечие на годишна основа, а непреките разходи за труд са скочили с 5,3 на сто.
В същото време в еврозоната заплатите и надниците са били нагоре 2,1 на сто, а непреките разходи за труд - с 5,3 на сто.
Разбивка по икономически дейности
През третото тримесечие, отнесено към същото тримесечие на миналата година, разходите за труд на час в ЕС са нараснали с 3,8 на сто (предимно) в "нефинансовата бизнес икономика" и с 3,3 на сто в "бизнес икономиката" (+1,9 на сто в промишлеността, +3,1 на сто в строителството и +3,9 на сто в услугите).
Сред страните, приели еврото, разходите за труд са се увеличили с 3,6 на сто в "нефинансовата бизнес икономика" и с 2,5 на сто в "бизнес икономиката" (+0,7 на сто в промишлеността, +2,2 на сто в строителството и +3,4 на сто в услугите).
Разходи за заплати
В ЕС икономическите дейности, които регистрират най-високо годишно увеличение на разходите за почасово заплащане през третото тримесечие на 2022 г., са били "Добивна промишленост" (+14,2 на сто), "Хотелиерството и ресторантьорството" (+5,2 на сто) и "Административни и спомагателни дейности" (+4,1 на сто).
Непреки разходи за труд
Икономическите дейности с най-голямо годишно увеличение на компонента в разходите за труд, различен от заплатите, са били "Добивна промишленост" (+16,8 на сто), "Изкуства, развлечения и отдих" (+12,5 на сто) и "Хотелиерство и ресторантьорство" (+8,8 на сто).
Разходи за труд в различните страни от ЕС
Най-значим ръст на разходите като цяло за труд за отработен час през третото тримесечие на годишна база в ЕС е регистрирала Унгария (+16,6 на сто) и България (+16,3 на сто), а още четири страни членки са отбелязали увеличение на показателя с над 10 на сто, а именно Литва (+13,9 на сто), Полша (+13,3 на сто), Гърция (+11,6 на сто) и Румъния (+10,9 на сто).
Така България е на второ място в ЕС по ръст на разходите за труд през третото тримесечие на настоящата година. Българските разходи за заплати и надници са скочили с 16,3 на сто, а непреките разходи за труд - с 15,8 на сто.
Ниво на заетост
Също така в ЕС през третото тримесечие на 2022 г. нивото на заетост на хората на възраст между 20 и 64 години е било 74,7 на сто, оставайки стабилно от предишното тримесечие.
Застоят на пазара на труда, включващ хората, имащи неудовлетворена нужда от заетост, който е и един от основните компоненти на безработицата, е обхващал 11,5 на сто от разширената работна сила (на възраст между 20 и 64 години) през третото тримесечие, запазвайки нивото си от предишното тримесечие.
Между второто и третото тримесечие сред страните от ЕС най-голямо увеличение на заетостта е регистрирано в България (+0,8 процентни пункта), Белгия (+0,7 п.п.), както и в Португалия и Кипър (+0,4 п.п. за всяка).
Въпреки че през посочения период заетостта се е повишила в девет страни членки, останала е стабилна в Латвия, и е намаляла в 16 членки, като най-рязко е спаднала в Люксембург и Ирландия (-0,8 п.п. за всяка), както и в Германия, Хърватия и Малта (-0,5 п.п. за всяка).
Средна коригирана заплата за служители на пълно работно време
Най-новият показател на "Евростат", който представя средни коригирани годишни нива на заплащане за пълен работен ден, обаче показва, че българските възнаграждения са останали най-ниски сред страните от Съюза през 2021 г.
Според данните през миналата година в ЕС средната годишна коригирана заплата за служители на пълно работно време е била 33 500 евро.
Сред страните от ЕС най-висока средна годишна коригирана заплата на пълен работен ден през 2021 г. е Люксембург (72 200 евро), следвана от Дания (63 300 евро) и Ирландия (50 300 евро). Същевременно най-ниска е била средната годишна коригирана заплата в България (10 300 евро), Унгария (12 600 евро) и Румъния (13 000 евро).
"Евростат" публикува за първи път средни годишни коригирани заплати. Директивата на ЕС за синя карта предписва използването на този индикатор за определяне на средната брутна годишна заплата за всяка членка на ЕС и предоставяне на разрешителни за работа на висококвалифицирани работници. Директивата за синята карта има за цел да привлече висококвалифицирани работници в ЕС при по-гъвкави условия, с разширени права и възможности за притежателите на синя карта.
