Основният ценови натиск все още нараства в повечето големи развити икономики въпреки неотдавнашния спад на общата инфлация, което показва, че централните банки ще трябва да продължат да затягат политиката си и да вдигат лихвите през следващите месеци.
Основната инфлация, изключваща волатилните цени на храните и енергията, която се разглежда от централните банкери като по-добра мярка за устойчивостта на ценовия натиск, се ускорява в много части на света, според анализ на "Файненшъл таймс" на данните от официалните статистики.
Основната инфлация продължи да се покачва през ноември в по-голямата част от 33-те страни, проследени от финансово изданиея, като остава доста над целевото инфлационно ниво на повечето централни банки от 2 на сто.
Делът на страните, в които основната инфлация се покачва, започна да намалява през последните месеци, но остава доста по-разпространен от общата инфлация. Само една трета от страните отбелязаха увеличение на водещата лихва между октомври и ноември.
"Все още има потенциал за много болка занапред“, посочи Сузана Стрийтър, старши инвестиционен анализатор в мениджъра на активи Hargreaves Lansdown. "Упорито високите цени продължават да причиняват сериозни главоболия на икономиките", добави тя.
Инфлацията в сферата на услугите, която е друга мярка за постоянството на ценовия натиск, остава близо до върхове от няколко десетилетия насам в редица водещи икономики, включително в Обединеното кралство, еврозоната и САЩ.
Централните банки повишиха агресивно лихвените проценти тази година в отговор на скока на водещите показатели за инфлацията, но наскоро започнаха да намаляват размера на повишенията.
Политиците повишиха агресивно лихвените проценти тази година в отговор на скока на водещите показатели за инфлацията, но наскоро започнаха да намаляват размера на повишенията.
Миналата седмица Федералният резерв, Европейската централна банка и Централната банка на Англия избраха да променят стратегията си за борба с инфлацията от неотдавнашен модел на повишаване на лихвените проценти с по 75 процентни пункта до 50 процентни пункта, в отговор на появилите се връхове на водещата инфлация при много държави.
Управителят на Кристин Лагард посочи след заседанието миналата седмица, че паричното и лихвено затягане в еврозоната "все още има да извърви известен път" и че централните банкери планират да продължат да повишават лихви през следващите месеци със стъпка от 50 базисни пункта. Лагард също така призна, че основният ценови натиск се е засилил и "ще продължи известно време" – послание, което беше повторено от председателя на Фед Джером Пауъл и от управителя на Английската централна банка Андрю Бейли.
От Фед признаха, че основната инфлация ще се окаже по-устойчива, отколкото се смяташе, като преразгледаха прогнозата си за следващата година до 3,5% от прогнозата през септевмри за инфлация от 3,1%.
Инфлацията при услугите в Обединеното кралство също остана висока, оставайки на най-високото си ниво от 20 години през ноември, въпреки намаляването на общия инфлационен процент до 10,7% от 11,1% през октомври. АЦБ заяви, че продължаващата инфлация на услугите "оправдава допълнителен силен отговор на паричната политика.
"Централните банки в развитите пазари все още имат още работа за вършене“, каза Дженифър Макиоун, главен глобален икономист в Capital Economics.
Сузана Стрийтър пък отбеляза: "Инфлацията може да е достигнала своя връх, но това не означава непременно, че оттук нататък пътят надолу ще бъде плавен".
