Индустриалният сектор е от голямо значение за развитието на дадена страна. Индустриите са основните характеристики на съвременната цивилизация и ни осигуряват необходимите материали и възможности за работа. Доказан факт е, че всяка държава със стабилна промишленост е с ускорен икономически растеж, подобрен национален доход и повишен жизнен стандарт на гражданите.
Тъй като България се зачита като развиваща се страна, поради по-ниските си икономически показатели, прогресът на индустрията е съществена задача, пред която е изправена държавата.
Българската индустрия започва своето развитие през 19-ти век със създаването на първата промишлена фабрика – текстилната. В началото на 20-ти век се наблюдава бърз ръст на промишлеността поради насърчаването на производителите чрез различни тарифни защити от чуждестранна конкуренция.
Между Първата и Втората световна война развитието на индустрията продължава с ускорени темпове със създаването на нови малки и средни предприятия покрай подобряването на енергийния сектор.
След 1966 г. България продължава ускорената си индустриализация благодарение на новостите в научно-техническия сектор, като се набляга на модернизацията чрез механизация и автоматизация на производствените процеси.
Следващата промяна в индустриалната ни структура започва през 1989 г. около политическите промени в държавите от Източна и Централна Европа. Множество предприятия се създават, докато паралелно се продава и голяма част от фабриките чрез методи на приватизация. При значителна част от сделките българските промишлени предприятия стават собственост на чуждестранни инвеститори, което превръща индустрията ни в неразделна част от европейските производствени вериги.
В края на 90-те започват – напредъкът на структурните реформи, въвеждането на паричен съвет и очакванията за присъединяване към ЕС, които предизвикват висок икономически растеж и подобрен жизнен стандарт.
От 2000 г. насам, особен акцент в развитието на индустрията е прогресът на интернет технологиите, като информация по темата може да намерите и на industryinfo.bg.
Водещите видове индустрии по развитие за всички времена са:
● селскостопанският сектор – когато страната влиза в Европейския съюз през 2007 г., тя придобива възможности за развитие на износа на пазара в ЕС. Изнесените стоки се увеличават защото земеделската земя е относително евтина в някои региони и е подходяща за много различни култури. България има дълги традиции в селското стопанство и това също създава солидна основа за успешни начинания в индустрията;
● сектор на информационните технологии – силната образователна система в България предоставя талантлива и квалифицирана работна сила. Благодарение на технологичното развитие в страната множество малки и средни софтуерни компании предлагат качествени услуги на разумна цена в сравнение с останалата част на Европа. Тъй като българските производители на софтуер предоставят гъвкавост и надеждност на западните клиенти, цялостната индустрия претърпява стабилно развитие;
● текстилният сектор – компаниите в промишлеността развиват производството си като наблягат на специфичните ниши по международните пазари, където се предпочитат по-малки серии облекла със сложен дизайн. В сравнение с индустриите в Китай и Индия, българските фирми в текстилния сектор са способни на бързи доставки до европейския пазар и реакции в по-кратки срокове на неочаквани колебания в търсенето. Освен това компаниите в страната постигат развитие в производството на висококачествени продукти, тъй като вече изпълняват поръчки на известни международни марки;
● туристическият сектор – туризмът е най-бързо развиващият се дял в българската икономика с отлични възможности за чуждестранни инвестиции с високи коефициенти на възвръщаемост – Черно море и ски курортите привличат огромен чуждестранен интерес. Красивата природа, изобилието от природни ресурси и бързо подобряващата се инфраструктура, създават множество възможности за развитие на възвръщаемостта на инвестициите;
● машиностроителният сектор – тази индустрия има голямо значение за икономиката по отношение на подобряването на външнотърговския баланс и заетостта. Налице е значително преместване от развитите страни към България на някои производствени дейности (както оборудване, така и монтаж) заради по-ниските разходи. Очаква се секторът да претърпи още значително развитие през следващите години, както и респективно машините да се усъвършенстват;
● металургичният сектор – през 2021 г. България е произвела черни и цветни метали и метални изделия на стойност над 10 милиарда лева, като страната е и сред най-големите производители на олово, цинк и мед в Европа. Черната металургия в страната е отбелязала ръст от 112%, а цветната металургия със 113%;
● електроенергийният сектор – страната има два основни стълба – въглища и ядрена енергия. Въглищата осигуряват приблизително половината от електроенергията в България, а ядрената енергия осигурява още 35 процента. Останалата част е покрита от възобновяеми енергийни източници, обработката на които се осъществява от големи ВЕЦ и последвани от вятърна и слънчева енергия. Страната е и най-големият износител на електроенергия в Югоизточна Европа.
Като граждани на България, нашето бъдеще зависи от прогреса на промишлеността. Следенето на новини по темата е значителна крачка към правилните ни следващи стъпки, като подобна информация може да намерите и на Industryinfo.bg
След безпрецедентна криза, дължаща се на пандемията, планът за възстановяване и устойчивост на България цели да ускори декарбонизацията на енергийния сектор, да насърчи широкомащабното внедряване на цифрова инфраструктура, включително в селските райони. Също така да подкрепи инвестициите в подобряване на бизнес средата, образованието, научните изследвания и иновациите, социалната защита и здравеопазването.
Планът засега е ефективен: през август 2022 г. България има 16,5% годишен ръст на индустриалното производство – най-високият в еврозоната, сочи най-скорошния сезонно изгладен доклад за индустриалното производство на Евростат. През юли нарастването на българското промишлено производство на годишна база отново нареди България на първо място сред всички страни-членки в Европейския съюз.