България не е на "опашката" по достъп до нови терапии, одобрени от Европейската агенция за лекарствата. Достъпът на пациентите до иновативни терапии в Западна Европа обаче е значително по-добър. Как може да се постигне устойчива тенденция за достъп до нови терапии у нас и колко нови молекули кандидатстват за догодина? Какво плащат фирмите и какво плаща НЗОК за нови терапии?
Какви революционни открития в областта на медицината да очакваме през 2023 година? Имаме ли комплексно лечение на онкологично болните пациенти?
Разработват се терапевтични ваксини за лечение на мозъчни тумори - глиобластоми, които към момента са нелечими - какви са надеждите на учените?
За това разказваме в този епизод на подкаста на БНР - "В центъра на системата".
Слушайте епизода тук:
✅Деян Денев – изпълнителен директор на Асоциацията на научно изследователските и фармацевтични производители
От разговора ще научите:
✅Има ли в България устойчива тенденция за достъп до нови терапии, одобрени от Европейската агенция за лекарствата
✅Колко от одобрените от Европейската агенция за лекарствата достигат до българските пациенти
✅Защото българската система за одобрение на нови терапии отблъска фармацевтичния бизнес
✅Има ли формула за определяне на лекарствения бюджет
✅Как фирмите "субсидират" бюджета на НЗОК за лекарства
✅Подготвена ли е здравната система за последствията от пандемията
✅Планират ли се лекарствените разходи в дългосрочен план
✅Как новите терапии подобряват качеството на живот на пациентите
✅Ще продължи политиката на достъп до нови терапии със смяната на ръководителя на НСЦР
✅Революционни открития в областта на медицината
✅Какви нови терапии се очакват от следващата година
✅Що е тумор агноситични терапии
✅Защо е важно генетичното профилиране за избор на прицелна терапия
✅Имаме ли комплексно лечение на онкологично болните пациенти
✅Има ли подобрение в съкращаването на пътя на пациента от поставянето на диагнозата до започването на терапия
✅Провеждат се изпитвания за ваксини за лечение на мозъчни тумори - глиобластоми, които са нелечими досега
"Няма спад в достъпа до нови терапии в България за времето на пандемията - държи се нивото на достъп до около 30 на сто. Нашето предложение е новите терапии да навлизат не веднъж, а двата пъти годишно за реимбурсация от НЗОК. Над 60 нови молекули кандидатстват тази година за реимбурсация. През ноември в Позитивния лекарствен списък навлизат от три до 10 нови молекули. Останалите са в процес на разглеждане. Миналата година през ноември бяха одобрени пет нови терапии, от кандидатстващи 50- 60 - тоест тази година имаме по-добра динамика.
Получихме уверение от акад. Мила Власковска, председател на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, че съветът ще продължи ритмичната си работа по оценка на новите терапии, и че от НСЦР забавяния няма да има", каза за БНР Деян Денев.
"Пациентите в Германия имат достъп до около 90 на сто от новите терапии, одобрени на европейско ниво. Причините за забавения достъп у нас са комплексни. Около 20-30 на сто от подадените заявления от фармацевтичните компании за реимбурсация на нова терапия получат отказ. Повече са обаче случаите, в които фармацевтичните компании изобщо не подават заявление за реимбурсация на българския пазар. На първо място това е свързано с ценообразувавето и това, че цената на един лекарствен продукт в България не може да бъде по-висока от най-ниската цена за същия продукт в 10 европейски държави.
За тази година се очаква НЗОК да плати на аптеки и болници фармацевтична терапия за около 1 милиард и 800 млн. лв. с ДДС. А бюджетът, с който разполага тази година НЗОК за лекарства е 1 милиард и 460 млн.лв. Тоест се очаква, че разликата до 350 млн.лв. ще бъде предадена чрез протоколи към фирмите, които да ги платят. Засега те плащат, защото алтернативата е тези терапии да бъдат спрени от реимбурсация....
За 2023 година се очаква за реимбурсация да кандидатстват прицелни терапии в онкологията, тумор агностични терапии, които независимо къде се намира туморът, работи еднакво добре. Сега се възлагат големи надежди на т.нар. терапевтични ваксини за лечение на мозъчни тумори - глиобластоми, които към момента са нелечими. Там разработките показват сериозен напредък, но все още сме на ниво клинични мултинационални изпитвания. Целта е да се обучи собствената имунна система да се справи с раковите клетки", съобщи още за БНР Деян Денев.
Денев допълни също, се имат уверението от НЗОК от 1 януари 2023 година да влязат в сила електронните протоколи. Това ще съкрати пътят на пациента.
Деян Денев заема позицията на Директор на ARPharM от октомври 2003 г. Юрист по образование, дипломирал се от СУ “Св. Климент Охридски”, експерт по фармацевтично законодателство и лекарствена политика. Като директор на асоциацията води активностите на научноизследователската фармацевтична индустрия по ключови въпроси, касаещи лекарствената политика и регулации, интелектуална собственост и развитие на фармацевтичния пазар. Деян Денев е член на Комисията по прозрачност като представител на фармацевтичната индустрия в България от 2008 г. до 2013 г. и представлява Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България в Надзорния съвет на НЗОК от януари 2014 г. до януари 2015. Той е член на специалната работна група за Централна и Източна Европа на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации и председател на Управителния съвет на Българската организация за верификация на лекарства (БОВЛ) през 2021 г.
Очаквайте продължение по темата през декември.
Очаквам вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg
Всички епизоди на подкаста ще намерите:
Apple Podcasts през iTunes