Международната агенция по енергетика (МАЕ) публикува в четвъртък своята "Световна енергийна перспектива за 2022 г.", в която прогнозира за пръв път в историята на моделирането на енергийните пазари от страна на агенцията, че глобалното търсене на изкопаеми горива ще достигне пик или плато през текущото и следващото десетилетие.
Глобалните емисии на изкопаеми горива, водещи до изменението на климата, ще достигнат своя връх до 2025 г., тъй като използването на въглища трябва да "намалее през следващите няколко години", докато търсенето на природен газ ще остане без съществена промяна (ще се поддържа плато) до края на настоящото десетилетието, а потреблението на петрол ще спадне към средата на следващото десетилетие (към 2035 г.), "преди леко да спадне до средата на века".
"Един от ефектите от действията на Русия е, че ерата на бързо нарастване на търсенето на природен газ наближава своя край“, каза МАЕ, посочвайки нарастване на глобалното търсене на газ с по-малко от 5% между 2021 г. и 2030 г.
Относно Русия, МАЕ заяви, че страната, която е най-големият износител на изкопаеми горива в света, никога няма да си възвърне дела от глобалния енергиен микс, който имаше преди инвазията си в Украйна, тъй като Европа спира да ги внася, като руският дял от международно търгуваните петрол и газ ще намалее наполовина до 2030 г.
Доставката на Русия на международно търгувана енергия ще спадне до 13% до 2030 г. от около 20% през 2021 г., прогнозира МАЕ.
"Руската инвазия в Украйна подтиква цялостно преориентиране на глобалната енергийна търговия, оставяйки Русия с много намаляваща позиция“, се посочва в доклада на МАЕ.
Спадът в руския износ на изкопаеми горива след нахлуването на Москва в Украйна тази година ще трансформира глобалния енергиен пейзаж за десетилетия и може да помогне за ускоряване на прехода към зелена енергия, посочи още Международната агенция по енергетика.
Годишният доклад на МАЕ за световната енергийна перспектива отбелязва икономическия удар от намалените доставки на руски нефт, природен газ и въглища, но запазва най-добрия екологичен сценарий, при който не са необходими инвестиции в нови проекти за изкопаеми горива.
В доклада на МАЕ се казва, че глобалната енергийна криза причинява дълбоки и дълготрайни промени, които могат да ускорят прехода към по-устойчива и сигурна енергийна система.
"Енергийните пазари и политики се промениха в резултат на нахлуването на Русия в Украйна, не само за момента, но за десетилетия напред", каза изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол, предаде Ройтерс.
"Енергийният свят се променя драматично пред очите ни. Отговорите на правителствата по света обещават да превърнат това в историческа и окончателна повратна точка към по-чиста, по-достъпна и по-сигурна енергийна система", добави той.
Краткосрочните дефицити, създадени от намаляването на доставките на изкопаеми горива от Русия, ще трябва да бъдат запушени от другаде. Най-силните кандидати са проекти с "кратки срокове за изпълнение", които бързо да осигурят доставки на петрол и газ на пазара, без да бъдат вкарани в зависимост.
Агенцията също така каза, че пикът на емисиите на въглероден диоксид ще бъде достигнат през 2025 г., но в същото време МАЕ предупреждава, че настоящите глобални политики ще доведат до намаляване само с 13% на годишните емисии до 2050 г., което "далеч не е достатъчно, за да се избегнат тежки въздействия от променящия се климат".
Очаква се глобалните инвестиции в чиста енергия да нараснат до над 2 трилиона долара годишно до 2030 г., което е наполовина повече от настоящите нива, докато "международните енергийни пазари претърпяват дълбока преориентация през настоящото десетилетие, докато страните се приспособяват към разрива по отношение на енергийните потоци между Русия и Европа", посочва МАЕ.
Миналата година МАЕ смая енергийната индустрия, като каза, че по-ниското търсене и увеличаването на горивата с ниски емисии правят новите нефтени и газови находища след 2021 г. ненужни в най-благоприятния за климата сценарий с нулеви нетни емисии на агенцията.
Целият доклад на МАЕ може да видите ТУК.
