Граждански форум под егидата на президента Петър Стоянов обяви носителите на "Награда за гражданска доблест и човешка доброта в помощ на украинския народ".
Ето репортаж от събитието на Николета Атанасова, с номинация за тази награда.
"Идеята на този форум е да се говори за добро и съпричастност. За съжаление смисълът на тези думи доста се е разместил заради начина, по който нашето общество приема всичко, което се случва в Украйна. Голямата награда в три категории взеха: за "Бизнес организация“ – издателят Манол Пейков, за "Неформално сдружение“ – "Мати Украйна“, и за личност голямата награда получи Тихомира Методиева, която още през 2014 по време на украинския Майдан беше в Украйна.
В речта на Тихомира Методиева по време на награждаването със спомен оттогава – 2014-а – тя илюстрира какво я мотивира днес да помага на украинския народ във войната, която Путин започна в Украйна. Тя разказа, как пред очите ѝ тогава са пребили студентите на площада в Киев, но най-много са я впечатлили възрастните, които на следващия ден са се стекли на площада с плакати: "Няма чужди деца".
Солидарността, както и че добрите дела пазят злото да седи далече от нас, влезе в посланията на всички наградени.
Иван Калчев (Глиги) каза, че според него:
"Истинските герои не са тези, които се сражават на фронта, а цивилното, невинно население в Украйна.“ И даде пример от фронтовата линия – как от едната страна на шосето падат бомби, а от другата – виждаш как комбайн жъне огромна нива или някакъв старец полива градината си в полуразрушена къща."
Един от най-значимите за мен въпроси е: Защо е важно обществото и политиците в България да показват ясна позиция за войната, която Путин започна в Украйна, а и с целия цивилизован свят. За това разговарях малко преди началото на церемонията с журналиста Веселин Стойнев, според когото:
"Този въпрос е важен, за да знаем кои сме ние. Откак започна войната, в България загубихме голяма част от националното си достойнство, главно чрез нашите политически представители, които и до ден-днешен държат страната в разкрач между Кремъл и моралния избор. Това срива националното ни достойнство. Ние сме сред малкото страни, които не са се определили ясно. Също така, не можем да разберем, че е в полза на българския национален интерес да застанем на страната – против агресора, защото после лесно можем да се превърнем в негова мишена. Ние сме като в стария виц – ако Брежнев кихне, българите си отварят чадърите. Това е ситуацията у нас сега.“
Едно от най-важните послания на този форум беше, че "отношението към тази война не е въпрос на политика, а въпрос на базов морал и всички, които имат колебания за тази война, имат проблем именно с базовия морал, с обикновените човешки ценности като съпричастност, солидарност, инстинкт към добрина.“
Снимки – Николета Атанасова, БНР