Китайският марсоход Zhurong е надникнал дълбоко под повърхността на Червената планета и е открил следи от две големи наводнения. Те биха могли да образуват целия регион, който учените изследват от кацането му през май 2021 г.
Анализът, публикуван днес в списание Nature, се позовава на първите данни от радарната термовизионна камера на Zhuzhong, която достига дълбочина до 100 метра. "Това е много интересо откритие и аз бях особено впечатлен от това колко дълбоко този радар позволява да се види", казва Свейн-Ерик Хамран, планетарен учен от Университета в Осло, като ги сравнява с единствените налични досега данни, събрани от марсохода Perseverance на НАСА.
Мястото на кацане в Джуджоу - обширна низина в северното полукълбо, наречена равнината Утопия - отдавна очарова учените. Някои предполагат, че някога районът е бил оформен от вода или лед. Наблюденията от Космоса разкриха седиментни отлагания, което е знак, че регионът някога е бил древен океан или е бил потопен под вода по време на огромно наводнение. Освен това някои геоложки особености на района - особено конусовидните ями - приличат на структури, образувани от вода или лед. През май изследователи анализираха инфрачервени изображения на мястото на кацане, направени от китайския орбитален апарат Tianwen-1, и откриха хидратирани минерали, които може да са се образували в резултат на покачване на подпочвените води или топене на лед.
Възможно е обаче районът да е бил покрит с лава, която е заличила някои от хидрологичните процеси под земята. Изригването на вулкана Елизиум на изток от мястото на кацане или на който и да е друг вулкан би могло да покрие района с магма - както се е случило в други части на басейна Утопия. Въз основа на данните от радара изследователите се надяват да реконструират хода на събитията и да разберат дали под скалите е оцеляла вода или лед. "Искаме да знаем какво се случва под повърхността", казва планетарният учен от Националния център за космически науки в Пекин и съавтор на изследването Лиу Ян.
Авторите на изследването анализират нискочестотни данни, събрани между 25 май и 6 септември на височина 1100 метра, докато Zhuzhong се движи на юг от мястото на кацане.
Радарът не открил следи от течна вода на дълбочина до 80 метра, но са открити два хоризонтални слоя с интересна структура. Екипът съобщава, че в слой на дълбочина от 10 до 30 метра отразените сигнали стават по-силни с увеличаване на дълбочината. Изследователите предполагат, че това може да се дължи на наличието на по-големи камъни в основата му и по-малки скали на върха. По-старият и по-дълбок пласт на дълбочина от 30 до 80 метра дава подобна картина.
По-старият слой може да е от наводнение, което се е случило преди повече от 3 милиарда години по време на епоха на висока водна активност и е донесло седименти в региона, предполага съавторът на изследването Чен Лин, сеизмолог от Института по геология и геофизика към Китайската академия на науките в Пекин.
Горният слой може да се е образувал по време на друг потоп преди около 1,6 милиарда години в резултат на висока ледникова активност. Чен смята, че е малко вероятно лавовите потоци да са оцелели непокътнати в него - в противен случай този слой би задържал по-добре електрическия заряд. Освен това изследователите не са наблюдавали внезапната деформация на пластовете, която се получава при сблъсъка на лавови потоци със седиментни материали.
Въпреки това е напълно възможно, казва Чен, някога горният пласт да е бил покрит с тънък слой лава, но постепенно да се е разпаднал на по-малки парчета.
Авторите на изследването не изключват възможността в региона да има подземни солени ледове.
Анализът, публикуван в списание Nature, се позовава на първите данни от радарната термовизионна камера на Zhuzhong, която достига дълбочина до 100 метра. "Това е много интересо откритие и аз бях особено впечатлен от това колко дълбоко този радар позволява да се види", казва Свейн-Ерик Хамран, планетарен учен от Университета в Осло, като ги сравнява с единствените налични досега данни, събрани от марсохода Perseverance на НАСА.
Мястото на кацане в Джуджоу - обширна низина в северното полукълбо, наречена равнината Утопия - отдавна очарова учените. Някои предполагат, че някога районът е бил оформен от вода или лед. Наблюденията от Космоса разкриха седиментни отлагания, което е знак, че регионът някога е бил древен океан или е бил потопен под вода по време на огромно наводнение. Освен това някои геоложки особености на района - особено конусовидните ями - приличат на структури, образувани от вода или лед. През май изследователи анализираха инфрачервени изображения на мястото на кацане, направени от китайския орбитален апарат Tianwen-1, и откриха хидратирани минерали, които може да са се образували в резултат на покачване на подпочвените води или топене на лед.
Възможно е обаче районът да е бил покрит с лава, която е заличила някои от хидрологичните процеси под земята. Изригването на вулкана Елизиум на изток от мястото на кацане или на който и да е друг вулкан - би могло да покрие района с магма - както се е случило в други части на басейна Утопия. Въз основа на данните от радара изследователите се надяват да реконструират хода на събитията и да разберат дали под скалите е оцеляла вода или лед.
"Искаме да знаем какво се случва под повърхността", казва планетарният учен от Националния център за космически науки в Пекин и съавтор на изследването Лиу Ян.
Авторите на изследването анализират нискочестотни данни, събрани между 25 май и 6 септември на височина 1100 метра, докато Zhuzhong се движи на юг от мястото на кацане.
Радарът не е открил следи от течна вода на дълбочина до 80 метра, но са открити два хоризонтални слоя с интересна структура. Екипът съобщава, че в слой на дълбочина от 10 до 30 метра отразените сигнали стават по-силни с увеличаване на дълбочината. Изследователите предполагат, че това може да се дължи на наличието на по-големи камъни в основата му и по-малки скали на върха. По-старият и по-дълбок пласт на дълбочина от 30 до 80 метра дава подобна картина.
По-старият слой може да е от наводнение, което се е случило преди повече от 3 милиарда години по време на епоха на висока водна активност и е донесло седименти в региона, предполага съавторът на изследването Чен Лин, сеизмолог от Института по геология и геофизика към Китайската академия на науките в Пекин.
Горният слой може да се е образувал по време на друг потоп преди около 1,6 милиарда години в резултат на висока ледникова активност. Чен смята, че е малко вероятно лавовите потоци да са оцелели непокътнати в него - в противен случай този слой би задържал по-добре електрическия заряд. Освен това изследователите не са наблюдавали внезапната деформация на пластовете, която се получава при сблъсъка на лавови потоци със седиментни материали.
Въпреки това е напълно възможно, казва Чен, някога горният пласт да е бил покрит с тънък слой лава, но постепенно да се е разпаднал на по-малки парчета.
Авторите на изследването не изключват възможността в региона да има подземни солени ледове.
Очаква се в бъдеще да бъдат налични още радарни данни, които да бъдат съпоставени с вече извършените високочестотни измервания и орбиталните наблюдения от междупланетната станция "Тянвен". Това ще помогне за изясняване на характера на ландшафта. "Това е само първата стъпка", заключава Чен Лин.
