Темата за българската външна политика блести със своето отсъствие в публичния дебат, темата не е сред водещите и в предизборната кампания. Тази теза изрази вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването на заключителния курс от Национална програма „Управленски умения“ на Българско училище за политика „Димитър Паница“, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Често България търпи чужди решения, а не се опитва да бъде пълноценна част от процеса по вземане на решения на европейско и на световно ниво, смята Йотова.
В изложението си тя разгледа българската външна политика в контекста на членството в Европейския съюз и НАТО. „Безспорно като част от тези съюзи България е равноправен член и участва във вземането на решения. Но страната ни трябва да има по-силна и по-категорична позиция, да говори с по-висок глас, а не да изпълнява чужди решения“, посочи вицепрезидентът.
По отношение на европейската външна политика Йотова беше категорична, че тя отдавна се е превърнала от политика на инициативата в политика на реакцията. „Това се вижда особено в кризисни ситуации, когато Европа предпочита декларативната дипломация“, заяви вицепрезидентът и посочи войната в Украйна като пример за липсата на капацитет на ЕС да предотвратява и влияе върху управлението на конфликти.
Вицепрезидентът изтъкна, че България е можело да има ярка роля в началото на конфликта, и припомни предложението на президента Румен Радев да бъдем посредници за мир. „Вместо това войната в Украйна раздели българското общество и се превърна във вътрешнополитически проблем. Вместо влияние и отстояване на позиции навън, войната повлия на вътрешнополитическите процеси у нас“, заяви Илияна Йотова.
В изложението си Йотова акцентира върху т.нар. икономизация на външната политика, като даде пример с енергийната зависимост от Русия. „Доколко външната политика може да се води по класическия начин, въобще възможно ли е това или икономическите интереси и зависимости диктуват международните отношения?! На път сме да допуснем в най-големия фактор в международен план да се превърне „Газпром“, посочи вицепрезидентът. Според нея в България кризата с газовите доставки е прераснала в политически въпрос – "за" или "против" Русия, който, по думите й, се изостря по време в предизборната кампания, като се използва най-вече от тези, които няма какво друго да предложат.
Като основен аспект на българската и европейската външна политика, вицепрезидентът открои политическото разширяване на Европейския съюз, в частност европейската перспектива на Република Северна Македония и отношенията й с България. Йотова отново подчерта, че всеки, който иска да бъде част от европейското семейство, трябва да разбира, че то не е нито банка, нито донор, а свобода и защита на човешки права. „Искаме гаранции за правата на македонските българи, за истинско добросъседство, уважение на историята“, посочи вицепрезидентът и открои като успех на българската външна политика отстояването на българската позиция за вписването на българите в Конституцията на Република Северна Македония. „Това е пример как успяваме, когато работим заедно всички институции и политически партии“, каза тя.
„Разширяването на ЕС към Западните Балкани засяга и друг основен въпрос – Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово. Този възел може да бъде разплетен само при ясна перспектива за тези страни и знакът трябва да дойде именно от ЕС, в противен случай те винаги ще останат конфликтни точки“, заяви Илияна Йотова.
За пореден път вицепрезидентът изтъкна необходимостта от сила и лидерство сред европейските политици. Тя посочи, че външната политика е тясно свързана с политиката за сигурност, и акцентира върху темата за миграционната политика на ЕС, която не може вече осем години да намери адекватно решение.
Поставените от вицепрезидента въпроси станаха предмет на оживена дискусия, се посочва още в съобщението.
