Със сигурност в определението влизат посегателствата срещу редки и защитени видове, трафикът и мъченията на животни, бракониерството, незаконните сметища и сечи, замърсяването на водите и много други организирани човешки занимания или неволни човешки грешки.
По данни на Интерпол, оповестявани периодично в изминалите години, престъпленията срещу природата са четвъртата най-доходоносна престъпна дейност в света. Забогатяването за сметка на околната среда се равнява на 280 млрд. долара годишно. Повече печелят само наркотрафикантите, фалшификаторите и контрабандистите на оръжия.
Престъпленията у нас и по света могат да са наглед невъобразими, но всъщност добре премислени. От началото на 21. век например ловните соколи не гнездят в България, защото хора систематично са ограбвали гнездата им в края на 90-те години.
“Изотопия” обаче насочи вниманието си не към соколите, а към лешоядите и хората, които ги спасяват. Сред последните можете да бъдете и вие, стига да се сродите с лешояд. Как става?
Потегляме към Врачанския Балкан, за да научим.
Изкачваме се до слънчево било в карстовия район над Враца, срещу Згориградската стена, където са част от гнездата на лешоядите, избрали природен парк “Врачански Балкан” за свой дом.
Наблюдава ги Георги Стоянов от Дружеството за защита на хищните птици. Грижи се и за белоглавите, и за черните. Познава добре навиците на малки и големи. Гнезда има на още две места, но стената е главният вход на колонията.
На границата между Монтана и Враца са скалите, където гнездят белоглавите. Черните предпочитат дърветата. Понякога и хората помагат, за да имат дом.
“Започнахме да правим изкуствени гнезда за черните лешояди. В Източна Стара планина вече има направени над 60. Черното лешоядче, което се излюпи в България миналата година, след толкова години прекъсване, беше в такова гнездо, направено от колегите”, обяснява Георги.
Става въпрос за Мичев-Боев, черно лешоядче, чакано с десетилетия да се излюпи у нас. Кръстено на двама от най-големите ни орнитолози и природозащитници – Николай Боев и Таню Мичев. За него сме разказвали и преди в “Изотопия”.
Малко са удобните места за гнездене на черните лешояди, допълва Георги. Подходящите дървета отдавна са отрязани. На места през годините са садени неподходящи видове. Тук все още вирее черният бор, предпочитан за гнездене. Някои от боровете са на стотици години.
Малките с късмет да се излюпят в уютно гнездо укрепват перата си, чистят се от паразити и си правят слънчеви бани. Трудно се виждат, защото оперението им в бежово, кафяво и черно се слива със скалите. Ако гнездата са в пещера, дълбока пет метра, необученото око почти няма шанс дори с подходящата техника. Дълбоките пещери обаче са чудесни за гнездене, защото предлагат защита.
Преди няколко десетилетия тук е имало големи колонии от лешояди. Местните им казвали орли, калугери и картали. Край Черепиш имало гнезда още преди век, според статия на зоолог от онези времена, уточнява Георги. Допреди 15 години пък в района гнезда създавали и египетски лешояди. Вече не.
За да се възстанови фамилната история, е важно лешоядите да имат прехрана. Местният месен специалитет е конското, но не стига.
Затова хора като Георги помагат с мърша. Във Врачанския Балкан – като на други места в България, овцете са силно намалели – и като брой, и като видове. Силният спад в животновъдството идва с ТКЗС-ата. Още по-драстичен става през 90-те години на миналия век, разказва Георги.
Когато човешките семейства преживяват трудно, проблемите им се отразяват на птичите фамилии. И свадите не остават само при двукраките. Заради отровени овчарски кучета край Котел тази година умряха четири свидни черни лешояда – Враца, Българ, Бай Иван и любимецът Мичев-Боев. Женската в четворката носеше яйце. За последните няколко години това е третият случай на масово отравяне на лешояди у нас. Случаите на единични отровени птици са значително повече.
За десет минути десет на сто от десетилетните усилия на поколения природозащитници бяха унищожени. Четирите птици представляваха 10% от българската популация от черни лешояди.
Хората, които се грижеха за тях, ги приемаха като деца. Отравянето им е тежко престъпление срещу природата, което може да застраши живота и на хората.
Обезверяването на най-упоритите радетели на лешоядите заплашва и работата им по мечтаното възстановяване на популациите от брадат лешояд – емблема на родната природозащита, изчезнал като гнездящ вид.
За разлика от предишните случаи с отровени лешояди, сега институциите са реагирали адекватно, според природозащитниците от “Зелени Балкани“, които работят за възстановяването на лешоядните колонии. На място се събират представителите на всички отговорни по веригата. Започва разследване. Големият въпрос е дали ще се стигне до виновния, който да понесе наказание за престъплението.
“Това е гигантският проблем, който не успяваме да решим. Първо е изключително трудно. Има животно някъде, вие го намирате, обаче как ще докажете кой точно е сложил отрова? Никой не е видял. Това е работа на полицията. Сигурен съм, че има начин, че професионалистите от тези сфери знаят начините. Въпросът е, че са много вещи в работата с хора, но не са вещи в работата с престъпления в природата“, обяснява Христо Пешев от Фонда за дивата флора и фауна. Лешоядите са част от живота му вече 13 години.
Христо работи на терен, но вярва, че истинско противодействие на престъпленията срещу природата на по-високо ниво може да има. Наскоро представители на институциите и неправителствените организации започнаха да обсъждат как най-правилно да се реагира при престъпление.
Звучи сухо, но е важно. И за природозащитното семейство, и за лешоядното. Христо пак дава пример с отровените животни:
“Когато отидем на терен, се обаждаме на полиция, на БАБХ, на ветеринари, кметове. Това са неща, които не им се случват често. Звънят ви, отивате и виждате отровено животно. Но какво се прави при отровено животно? Дивеч ли е, защитен вид ли е?...“ И куп въпроси за животните, на които хората трудно дават отговор в критична ситуация.
Ако самите вие попаднете в такава, обадете се на 112. Хората, отговорни да реагират, трябва да откликнат и да дойдат. Трудното идва след тях:
“Трябва да се вземат проби. Ако се вземат по грешен начин и се пратят в грешната лаборатория, която даде някакъв резултат, но той е половинчат и не е правилен, тогава това не може да се използва в съда. В България е трудно с лабораториите. Не всяка лаборатория има подходяща апаратура“, коментира Христо.
Според него добрите лаборатории у нас, в които могат да се изследват подобни проби, са под десет. Нужни са скъпи реагенти, различни за всеки вид отрова.
Възниква и друг проблем:
“Може полицията да не е събрала правилно доказателствата, а не може ние да ги съберем, защото сме НПО. Трябва да ги събере някой, който е в системата, за да се ползват като доказателства. (...) Всичко това трябва да се координира и да се знае какво се случва. Тези случаи са редки. Колко пъти има отравяне на лешояди? Може един път в годината да се случи, може пет пъти. Ако има специално звено, което е добре подготвено, то може да иде до всеки край на страната и да поеме случая, това би било от невероятна полза, защото досега няма нито един разкрит случай.“
И това, смята Христо, е въпрос на желание.
Завръщането на лешоядите във Врачанския Балкан започва преди повече от десет години. Христо работи основно в Кресненското дефиле, но помага навсякъде, където има лешояди. Много е добър в маркирането им.
“Доскоро предавателите бяха сравнително скъпи. Сега можете да намерите перфектен предавател за 1000 евро, което преди 10 години е било абсолютно невъзможно“, разказва Христо. Преди предавателите са се ползвали най-вече за научни изследвания, но вече са добър инструмент за постоянен мониторинг на птиците в реално време.
Така може да се прецени много точно къде е птицата, дали има промяна в жизнените ѝ показатели като температурата например. “Всичко е статистика“, обяснява Христо, но тъкмо тази статистика може да предотврати масово отравяне на цяла колония от лешояди. Те са социални животни, движат се и се хранят заедно. Ако един се отрови, а други идват към мястото с отровната примамка след него, то с предаватели това може да се проследи и пресече.
“Вие виждате данните. В момента, в който температурата падне до необичайно ниво или птицата не се движи, тоест пространствените координати не се променят, контролният панел веднага засича, че има проблем. Там си има софтуер, който изчислява тези неща и ви дава сигнал“.
Ако се действа веднага, и проблемът може да се реши веднага. Важно е отровната примамка да се открие и премахне.
Дали ще успеем да спасим отровено животно зависи от много фактори – колко време е минало, колко силна е отровата, колко от нея е погълната. За съжаление, в повечето случаи в Спасителния център за диви животни към “Зелени Балкани“ отровените птици пристигат вече мъртви.
Маркирането на повече птици се случва не само у нас. Активизирането е обхванало целия Балкански полуостров. Биолозите си помагат постоянно и следят и собствените си птици, и тези на съседите, когато им гостуват.
Куриозен е случаят с лешояда Нелсън, който стига чак до Йемен. Местните военни решили, че птицата с предавател може и да е шпионин.
Предаватели се слагат не само на лешояди: “Можете да сложите на скални орли и гарвани. Гарваните не са застрашени, но пък ви показват къде са отровите“, подчертава Христо.
Той е сред първите, пристигнали при последните четири отровени лешояда. Благодарение на предавателите е избегната още по-голяма трагедия. Или както казва Поля Русева от “Зелени Балкани” – “лешоядното ни семейство отива като дива линейка на мястото по най-бързия начин“.
Въпреки че предавателите са особено полезни, птиците не ги носят постоянно, защото се смята за неморално. Направени са така, че няколко години след поставянето сами да паднат и да оставят птицата да води по-интересен личен живот, далеч от хорските погледи.
“Успяваме да възстановим почти всички предаватели. Например птица може да се удави в Егейско море. Даже един такъв възстановихме. Течението я носи до един остров, предавателят отиде в Турция и те ни го изпратиха. Понякога младите птици са неопитни и тръгват да мигрират през морето. Има предаватели, които падат на гигантска скала, и тях възстановяваме, засега успяваме над 95-96%“, разказва Христо.
Най-често предавателите се поставят на гърба с тефлонови въжета. Нежни, но изключително здрави презрамки. Стоят им “малко като гащи“, но Христо гарантира, че няма болка. Птицата тежи около 10 кг., а предавателят – едва 50 гр.
Макар че има почти семейна симбиоза между хората като Христо и птиците, той все пак се старае да не се привързва към лешоядите:
“От първите, които освободихме преди 12 години, аз съм си ги пускал всичките, зная ги една по една, но те ги изтровиха и оттогава се опитвам да не се привързвам към определени птици. Ние им даваме имена, защото е много по-лесно да кажеш на хората името, отколкото номера на крилометката, например К-153, но аз лично предпочитам да си ползвам номерата“.
Наскоро от “Зелени Балкани” организираха кампания за осиновяването на няколко черни лешояда. Осиновителите – за разлика от Христо – можеха да кръстят птиците не с номер, а с име.
“Работата ни, свързана с връщането на лешоядите като гнездящи, първо белоглавия, после черния, продължава, но основното ни финансиране приключи“, уточнява Поля. Сега са нужни както пари, така и доброволци, които да помагат – дори при ежеседмичното подхранване на лешоядите с мърша на специално обособените за това площадки.
Осиновители са нужни и при купуването на предаватели, за да продължат наблюденията в бъдеще, когато всеки лешояд може отново да прелети сериозни разстояния. Поля още помни как за шест месеца един от освободените лешояди обиколил 12 държави.
Няколко лешояда трябва да бъдат пуснати на свобода, след като получат предаватели. Само половината са имали късмета да открият своите човешки кръстници. Нито един черен лешояд обаче няма да бъде освободен, докато не е сигурно, че ще бъде маркиран. Всеки може да помогне по своя начин. Някои от осиновителите например направили книжен пазар в София и за два дни събрали 900 лева. Всички, купили книга, както и организаторите заедно осиновили един лешояд и го кръстили Джин.
Желаещите да се сдобият с лешояд в родословното дърво не трябва да забравят и съвета на Поля: “Да си осиновиш не е да си го вземеш вкъщи, а да помогнеш на нас да се погрижим за него да живее в истинското вкъщи, в дивата природа.“
Стана пределно ясно, че поне засега здравите лешоядни семейства се нуждаят от хора за роднини. При това за дълго:
“При нас пристигат птици на различни възрасти. Особено ако говорим за черните лешояди, докато достигнат до полова зрялост, имат странстващ период. Достигат полова зрялост някъде на 6-годишна възраст, след това оформят двойки и започват тепърва като младо семейство да правят опити за малки, но пък имат възможността и се случва да привлекат и птици от други държави. Методиката за освобождаване на такива лешояди е да престоят малко повече във волиерите, за да започнат да възприемат България като “родно място“ и – излитайки и обикаляйки 12 държави, за да привлекат партньор, да го доведат във Враца например“, обяснява Поля.
Като лешоядите и дарителите са част от голям международен род. Поля разказва за румънец, толкова запален по лешоядите, че дошъл до Котел, за да ги наблюдава и да участва в освобождаването на белобрад лешояд. Участвал и в спасителна акция за един от черните, освободени в България:
“В Румъния не се беше хранил много време, имаше нужда да му се помогне, намери го, намери природозащитна организация и с наша помощ транспортира лешояда, след това го доведе в България. Има такива хора за наша радост“, споделя Поля.
Тя и колегите ѝ познават приятели и на други животни в нужда, каквито са всички обитатели на Спасителния център за диви животни към “Зелени Балкани“. За тях разказва ветеринарният лекар д-р Христина Клисурова, от която научаваме повече за осиновяването като кауза с 20-годишна история:
“Тръгна като инициатива от наши доброволци. Идеята е да се поеме финансовата издръжка на дадения вид или индивид, като всички видове в центъра са включени. Осиновителните такси са символични. Те са базирани на цените на храните. За щъркелите – риба, за пеликаните – също риба, за лешоядите – месо“.
Можете да плащате храната на осиновеното животно всеки месец или за година напред. Христина разказва как доста хора използват възможността за осиновяване като подарък към близък, който се интересува от природата. “Осиновяват цели класове, осиновяват училища и детски градини. Имаше много интересни инициативи, свързани с базари, в които децата са направили нещо. Те са много ценни заради това, че децата поемат инициативата, всъщност те са завършени природозащитници още като съвсем малки.“
Понякога и малки, и големи осиновители взимат осиновеното под своето човешко крило:
“Имаме дама от Русе, тя осинови египетски лешояд, спасен от Русенски Лом. Младо пиле, което беше взето от гнездото изтощено. Сега е част от размножителна двойка в центъра. Дамата всяка година пита как е лешоядът, стана ли майка, имат ли малки“, разказва Христина.
На практика осиновителите помагат не само на животните, за които изрично са поели грижа. Парите от тях отиват и за останалите, защото – както в човешките семейства често се случва – има любимци, има и изтърсаци. Тоест има предпочитани за осиновяване животни, има и не толкова предпочитани…
Русенският лешояд е кръстен от благодетелката си Жорка. Много по-рядко срещано се оказа името на любимец №1 в спасителния център.
“Розовият пеликан Грую е емблема за нас. Той е при нас от 1998 г., прострелян от бракониери, с ампутирано крило. Той е най-старият обитател на центъра. Пеликанът Грую винаги привлича, защото освен че е розов, е доста атрактивен и много комуникативен. Като му викнеш идва, прави движения с клюна, издава звуци, познава си името и децата много се радват.“
Според Христина най-често се осиновяват орлите и соколите, най-рядко – щъркелите и сивата чапла. Но щом животните са в спасителен център, то всички имат нужда от подкрепа.
За 20-те години, в които се създават семейства между щедри хора и бедстващи животни, осиновителите са хиляди. На година – между 150 и 200, казва Христина. Много хора могат да осиновят едно животно. Целта е да се осигури трайна грижа за животните с увреждания, които няма да се върнат в дивата природа.
Отделно са спорадичните кампании като една от последните, с която от центъра призоваха за помощ, за да платят сметките за ток до края на годината.
„Електричеството страшно много скочи, а ние плащаме фирмен ток. Към август нямахме никакви пари за ток. Тогава решихме да помолим хората да ни помогнат кой с каквото може. За 11 дни успяхме да съберем повече от 19 500 лв. Кампанията беше изцяло в социалните мрежи и дори, когато обявихме края ѝ, още имаше хора, които даряваха. Разбира се, средствата ни радват, но много повече ни радва отношението на хората към нас. От момента, в който постнахме, за един час имахме събрани 2000 лв., което означава, че ни имат доверие, разпознават ни, знаят с какво се занимаваме и считат това, което вършим, за важно“, разказва Христина.
Защото семействата са и за това – да си помагат в беда... В случая допълнителната помощ ще се превърне в соларни панели, за да бъдат хора и животни на светло и топло. Тази кампания е приключила успешно. А ще има ли успех осигуряването на повече предаватели за лешоядите? Зависи и от вас…
Цялата история за лешояди, хора и още нещо чуйте в звуковия файл.
Снимки: Лора Търколева, www.pixabay.com
