Във вторник Националната банка на Унгария повиши основния си лихвен процент със 100 базисни пункта до 10,75% на фона на продължаващото нарастване на инфлация, като по този начин разходите по заеми достигнаха двуцифрена територия за пръв път от края на 2008 г. насам, съобщава Ройтерс.
Унгарският форинт, който по-рано този месец се обезцени до рекордно дъно спрямо еврото, се търгуваше почти без промяна около 401 форинта за евро след очакваното решение на банката.
Слабостта на форинта, която усложнява и без това сериозното инфлационно предизвикателство пред централната банка, принуди държавната финансова институция да навлезе в най-стръмния си цикъл на затягане на лихвите от падането на комунизма, като само през последния месец основната лихва беше вдиганата с общо 485 базисни пункта (с 4,85%).
"Паричният съвет на Унгарската централна банка обеща решително да продължи с цикъла на затягане, докато инфлацията достигне ясен връх, очакван през есента, и това обещание помогна на обменния курс на форинта да се възстанови през последните седмици", коментираха от Commerzbank.
Двуцифреният дефицит на Унгария и липсата на достъп до фондовете на Европейския съюз накараха инвеститорите да продават форинти на фона на влошаващите се настроения на международните пазари, което принуди правителството да премахне тавана на цените на сметките за енергия за домакинствата с по-висока консумация.
Очаква се това да повиши допълнително инфлацията, като същевременно помогне за ограничаване на бюджетния дефицит.
Въпреки поскъпването на местната валута до около 400 за едно евро, форинта все още е с близо 8% по-евтин през настоящата година, представяйки се по-слабо от регионалните си колеги и усложнявайки задачата на централната банка да ограничи инфлацията.
Икономисти, анкетирани от Ройтерс, прогнозират общата инфлация в Унгария през тази година да бъде средно 12,2%, след което да намалее до 9,95% през 2023 г., което обаче би било все още твърде далеч от целевия диапазон на банката между 2 и 4%.
Сега анализаторите виждат базовата лихва на Унгарската централна банка да се повиши до 12% до края на 2022 г., което ще бъде най-високото й ниво от близо две десетилетия.
