Потребителски нагласи в Германия за юли се влошиха до историческо дъно, тъй като войната в Украйна и нарушените вериги на доставки продължават да допринасят за рязко повишаване на цените на енергията и на храните, което води до спад на нагласите на немските домакинства до рекордно ниско ниво.
Това показват резултати от последното проучване на немския институт GfK сред около 2000 потребители, проведено в периода между 2 и 13 юни 2022 г.
Индексът на GfK, определящ потребителски нагласи за следващия месец (за юли 2022 г.) се понижи до -27,4 пункта от -26,2 пункта през юни. Това е ново историческо дъно на индекса на потребителското доверие във водещата европейска икономика (най-ниско ниво от 1981 г. насам, от когато се провежда проучването) и значително под предишното рекордно дъно, достигнато през пролетта на 2020 г., когато коронавирусната пандемия беше в началото си и когато бяха въведени строги локдауни като мярка за ограничаване на заразата.
"Продължаващата война в Украйна и прекъсванията във веригите на доставки карат цените на енергията и храните да скочат до небето, което води до най-мрачният потребителски климат от началото на проучването“, коментира Ролф Бюркл, експерт в института GfK.
"Преди всичко увеличението на разходите за живот, което в момента е почти осем процента, натежава силно върху настроенията на потребителите и ги изпраща в низходяща спирала", добави той.
Ключови фактори за евентуален устойчив обрат в потребителските настроения са прекратяването на войната в Украйна и намаляването на високите нива на инфлация. В същото време Европейската централна банка трябва да осигури подкрепа под формата на подходяща парична политика. Всички приложени мерки обаче трябва да бъдат внимателно обмислени, за да се предотврати прекомерно рестриктивната парична политика (прекалено вдигане на лихвите) да потопи вече болната германска икономика в рецесия, отбеляза институтът GfK.
GfK индекс на потребителските нагласи в Германия
GfK използва три подиндекса - за икономическите очаквания, очакванията за доходите и склонността да се пазарува - за текущия месец (в конкретния случай за месец юни), за да определи настроенията за следващия месец (за юли).
След слабо възстановяване през май индексът на икономическите очаквания отчете ново влошаване през юни до -11,7 пункта от -9,3 пункта месец по-рано, като спрямо юни 2021 г. индексът отчет спад с цели близо 70 пункта.
Потребителите продължават да виждат значителен риск германската икономика да изпадне в рецесия, посочи Gfk и добави, че проблемите с веригите на доставки и войната в Украйна в момента възпрепятстват производството в Германия. Освен това частното потребление, което е важен стълб на икономическия растеж, заплашва да се сви поради високите инфлационни нива.
Индексът, измерващ очакванията за доходите през текущия месец (през юни) спадна рязко до -33,5 от -23,7 пункта през май и далеч под нивото от +34,1 пункта точно преди година, достигайки най-ниско ниво от близо 20 години насам (от декември 2002 г.).
Инфлацията от почти 8% не само хвърля сянка върху потребителските настроения, но и намалява покупателната способност на домакинствата. В резултат на това всички финансови ресурси, спестени по време на фазите на Covid локдауни през последните две години, вероятно няма да бъдат използвани за покупки и придобивания в желаната степен, което предполага, че немската икономика ще пострада през следващите месеци, коментира институтът GfK.
Спадащите очаквания за икономиката и личните доходите се отрази негативно и на склонността към покупки, като съответният индекс се понижи през юни до -137 от -11,1 пункта през май и ниво от +13,4 пункта през юни 2021 г. Това е най-ниското ниво на показателя от октомври 2008 г., когато беше в сила световната финансова и икономическа криза.
Намаляващата покупателна способност в резултат на инфлацията също оказва все по-голямо влияние върху склонността към потребление. Ако немските домакинства трябва да харчат значително повече средства за енергия и храна, те ще разполагат с по-малко финансови ресурси, особено за осъществяване на по-големи покупки, отчита институтът GfK.
