Българската здравна система трябва да бъде укрепена чрез повече публични инвестиции, по-добро кадрово обезпечаване и подобрена ефективност - около това се обединиха министъра на здравеопазването проф. Асена Сербезова, експерти, председателите на Българския лекарски и фармацевтичен съюз д-р Иван Маджаров и магистър-фармацевт Велина Григорова, както и представители на заканодателната власт по време на четвъртата национална конференция “Заедно за повече здраве“.
"Време е да се обсъдят възможностите за укрепване на здравната система през 2022 г. чрез увеличаване на публичните средства за здравеопазване за постигане на по-голяма ефективост на разходите и финансова устойчивост, заяви Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM. 
"Поради отложеното търсене на медицинска помощ заради COVID-19 пандемията у нас ескпертите отчитат 20% и 23% спад на хоспитализациите съответно за 2020 г. и 2021 г. или 1,1 млн. по-малко за двете години общо. За същия период пропуснатите дейности в болничната медицинска помощ са в размер на 337 млн. лв., а над 2300 са прогнозираните недиагностицирани случаи на заболели от злокачествени образувания", това съобщи Аркади Шарков от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) представи анализ на тема: „Здравеопазването по време на кризи“. Той допълни:
"Последните данни показват потенциално повишено търсене на лекарства и медицинска помощ, което е сериозно предизвикателство за здравната ни система. Налице е опасност от стагфлация (стагнация+инфлация) - нисък темп на икономически ръст в комбинация от висока инфлация и безработица."
Аркади Шарков представи и данни на НСИ за разликите между общата инфлация и тази в здравеопазването, където ясно личат диспропорциите, показващи, че цените в сектора изостават над 5 пъти от останалите в икономиката. Причината за това е командното финансиране, както и свръхрегулацията по отношение на лекарствата, но също така и политическите фактори в държавата.
Като сериозен проблем той посочи и съотношението между здравноосигурените и осигуряваните от държавата лица - 1:1,7. Прогнозният среден брой на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през 2021 година е 2 187 716 души, като в същото време по данни за 2020 г. лицата, осигурявания от държавата (деца, пенсионери, социално слаби, студенти и др.), са 3 658 828. Това показва, че за всеки 1 лв. осигуровки, работещите доплащат косвено по 56 ст. за групите, които държавата „осигурява“. Върху натовареността на здравната система влияние оказват и търсенето на медицинска помощ от неосигурените граждани и бежанците.
В търсене на отговор на въпроса как да финансираме отложеното и потенциално потребление, експертите от ЕКИП предлагат различни мерки, като една от тях е държавата да изплати пълния процент осигуровки за групите, които обхваща, а също и да реши казуса със здравно неосигурените. Други възможности са допълнителното доброволно здравно осигуряване, целевото заделяне на акцизи и доплащането за определени дейности при публичност на цените на лечебните заведения.
"За да се ускори дигитализацията на здравния сектор у нас и взаимосвързаността ни с другите европейски държави, България трябва бъде по-активен участник в инициативата за Европейското пространство на здравни данни. Нейната цел е да улесни държавите-членки в процесите на споделяне на здравни данни за извършено лечение, научни изследвания, обществено здраеопазване, иновации и създaване на политики", посъветва Андрада Мойка от анализаторска компания, който представи анализ на екосистемата на здравните данни в България.
Оценката на текущото състояние на специфичното здравно управление на експертите показва ниско до средно ниво на зрялост и готовност за дигитална трансформация у нас. Националната стратегия за цифровизация на здравеопазването за 2021-2030 г. е изготвена, но все още не е финализирана. Също така Законът за здравето предвижда създаването на Национална здравна информационна система (EHR), но подробности за функционирането ѝ все още не са уточнени във вторичното законодателство. Наредбите за пренос на данни, сигурност и стандарти липсват или са остарели. Ключовите ръководни органи (Министерство на здравеопазването, Национален център по обществено здраве и анализи, Министерство на електронното управление) нямат определени роли и функции, които да позволят процеса на дигитална трансформация. Националната стратегия за цифровизация на здравеопазването се очаква да рационализира функциите на тези органи и да се идентифицират потенциални партньорства с бизнеса и неправителствените организации с опит в областта.
Андрада Мойка посочи още, че липсата на национални стандарти води до фрагментирани данни, които са изключени от централизираната система за електронни здравни досиета. Дигитализацията означава стандартизация и съместимост на данните, а не просто замяна на хартиените с електронни документи. Визията за екосистемата като цяло е съгласувана сред експертите, но трябва да бъде валидирана на национално ниво и превърната в детайлна стратегия и политика. Необходимостта от дигитална трансформация е от стратегическо значение за подобряване качеството на здравните грижи в страната и за осигуряването на прозрачност и контрол на процесите.
Проф. Ник Гулдемонд, здравен експерт, представи примери и добри практики на национални скринингови програми. Обикновено те са фокусирани върху медицинските проблеми, а не върху предотвратяването им. Той представи скринингова програма за рак на дебелото черво в Нидерландия. Веднъж на всеки две години цялото население между 55 и 75 години получава пакет с тестове за самостоятелно вземане на проби. След като направят теста сами вкъщи, хората изпращат пробите в лаборатория, като получават резултати си до 5 дни. Ако е необходимо, се назначват допълнителни изследвания и пациентът се насочва за лечение и проследяване. Местната здравноосигурителна каса е финансирала и управлявала целия проект. „Това на практика е мултидисциплинарен подход, който се прилага и в Нова Зелендия и Великобритания", завърши проф. Гулдемонд.Дискусията се организира от инициативата „Заедно за повече здраве“, в която участват Българският лекарски съюз (БЛС), Българският фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).
