9
Тя е нашият специален гост на празника 24 май в рубриката - "Младите хора, които ме вдъхновяват".
Люба е в ученичка в 11 клас в Националната природо-математическа гимназия "Акад.Любомир Чакалов" с профил "Биология и химия" и мечтае да стане лекар. С две баби лекарки и с енергията, която влага отсега, когато заговори за медицина, смятам, че това ще бъде една сбъдната мечта.
"Мечтая да стана лекар още от дете. А от малка знам също, че ако искаш да станеш лекар, НМПГ е мястото, където трябва да учиш. Затова още от пети и шести клас започнах с известните подготовки, като уроци по химия и билогия, участие в различни олимпиади и състезания...Така че, в 7 клас ходих освен на задължителните матури по български език и литература и по математика, и на още няколко.
От днешна гледна точка мога само да се радвам какъв отличен избор съм направила с НПМГ, защото това е мястото за всеки, който се е ориентирал към медицината. Много добре подготвени са преподавателите ни, освен по химия и биология, но по не толкова любимата ми математика. Любимите ми предмети са също географията, историята...
През тези две години на пандемия, бих казала, че подкрепям думите на мои учители - "Който си учи, си учи независимо дали е онлайн или присъстено".
Аз през пандемията преминах през перод, в който не харесвах никого. Макар, че определям себе си като "социален интроверт", но всъщност съм изключително емпатичен човек, като не обичам да излизам извън къщи, може би защото имам много за учене и това е начин да си почина...От друга страна, когато има известни конфликти с хората около теб, да имаш възможност да се отдръпнеш настрани, ти предоставя една много приятна възможност...", прави си равносметка ученичката в 11 клас.
Люба още не е решила в каква точно област иска да работи в медицината.
"В 8 клас си мислех за нещо като имунология или генетика, сега вече не съм сигурна. Баба ми е анестезиолог, тя ми казва да не ставам точно това. Със сигурност няма да е фармация. Но ако ме приемат, ще уча една - две години, да усетя какво точно искам, тогава чак ще решавам...
По - скоро желая да бъда в близък контакт с хората, с болните, да бъда в болницата. Винаги съм изпитвала човешките емоции като мои собствени. Винаги желанието да помогна на човек, който изпитва дискомфорт или болка, да бъда рамото, на което човек може да поплаче - това винаги е било моето вдъхновение. Още на пет исках да стана лекар. А за да бъдеш добър лекар, трябва да можеш да вникнеш в емоциите на хората. Защото ти може да си страшен професионалист, но ако като човек не го усещаш - връзката между пациент и лекар е много важна", пояснява Люба.
Прибързаните решения като цяло имат своя негативен ефект, коментира днешиния ден единайсетокласничката.
"Защото всяко едно решение, по ефекта на доминото, ако е било необмислено, ще доведе до не толокова добър ефект. Младите хора около мен са в двете крайности - има доста политични и аполитични. Последните са масов феномен.
Но за мен е важно ти като млад човек да имаш своята позиция по темите на деня. Например ситуацията с войната в Украйна, разделението на ваксинирани и неваксинирани, вярващи в коронавируса и невярващи. Аз също се раздалечих с някои хора по тези теми. Но според мен такова разделение в подобни моменти не е винаги непременно лошо, защото то ти дава възможност да видиш определени неща, черти и възгледи за даден човек, за които не си очаквал, да си създадеш цялостна картинка за тази личност.
Защото, ако за нещо такова вие имате различия, то може да се намери още нещо, което ще е по-фрапантно или може да се окаже нещо наистина важно... Да получиш по-добра представа за хората, с които си заобиколен. Трябва разбира се, да бъдеш толерантен и с чувство за хумор можеш да излезеш от всяка ситуация", казва Люба. И отговоря:
"Моите съученици се вълнуват от войната в Украйна. В началото нямаше място за личните ни убеждения, но всички видяхме, че тя е нещо ужасно и страшно...
Младите хора не са само в интернет, те общуват не само вирутално. Но аз пък съм обгърната от дигиталното общуване, но и не пропускам и останалото. Социалните мрежи са ми дали нещо, което по друг начин не можеш да получиш - затова съчетанието между двете е най-доброто.
А любовта ще я има винаги. Независимо колко материален е днешният свят..."
За каузите в живота си досега, Люба разказва, че като по-малка ученичка са продавали лимонада в квартала, за да съберат пари за ортопедията и травматологията "Пирогов". Там е приета тяхна съученичка със счупена ключица и когато децата видели условията, решили, че трябва да подпомогнат отделението на спешната болница.
"Събрахме 100 лв., имаше хора, които нищо не купуваха, просто искаха да помогнат...", спомня си още Люба.
Люба споделя, че не харесва завистта у хората, мрънкането, това, че българинът понякога е склонен да повярва на най-противоречивия източник, но най-вече не харесва конформизма у хората, липсата на стремеж към нещо по-висше.
"За мен думата за бъдещето е - "Запомнящо се". Всички бихме искали да останем в историята. Истината е, че ако мога нещо да променя в света, това ще направи моят живот достоен", убедена е Люба Шишкова, гост на БНР.
Още по темата слушайте в рубриката "Младите хора, които ме вдъхновяват".
