Медицинските университети ще обучават парамедици

В този епизод на здравния подкаст В центъра на системата разговаряме за най-големия проблем в спешната помощ - това е кадровият дефицит и може ли той да се разреши с обучението на голям брой парамедици. А също и за пари, ремонти, нови линейки и медицински хеликоптери.

Чуйте епизода в Spotify:

или в Soundcloud:

Гости в епизода са:

✅ Д-р Петър Грибнев - заместник-министърът на здравеопазването с ресор болнична и спешна помощ

✅ Доц. Антон Тонев - председател на Комисията по здравеопазване

✅ Д-р Десислава Кателиева, главен координатор на Експертния съвет по Спешна медицина към министъра на здравеопазването. Тя е и председател на Националната асоциация на работещите в Спешна медицинска помощ

От разговора ще научите:

✅  Как с обучението на парамадеци ще се разреши кадровия проблем

✅  Колко са обучените парамедици до момента

✅  Защо обучението на парамедиците трябва да е на университетско ниво

✅  Какво се предвижда в тази насока на ниво законодателна и изпълнителна власт

✅  Защо са по-малко желаещите да работят в спешните отделения към болниците, а не в ЦСМП-тата

✅  Защо няма качествено обучение по спешна медицина на бъдещите лекари

✅  На какъв етап са дейностите по строителството и реконструкцията в рамките на големия инвестиционен проект за модернизация на спешната помощ

✅  Кога ще имаме медицински хеликоптери

✅  Как те ще се включат в системата на телефон 112

✅  Как се превозваме пациент между две държави

✅ Защо вървим от принципа - водене на пациента до линейката, към приниципа  - от линейката до лечебното заведение

"Искаме да променим системата на спешната помощ с въвеждането на парамедиците. Това е европейската практика. Парамедикът да е част от всеки спешен екип. В момента имаме около 1500 парамедици. Искаме занапред да се обучават в медицинските университети. Този идея се приема добре и вече се изготвят програми за обучение им, синхронизирани с програмите за обучение в Европа. В рамките на две до три години ще  имаме парамедици до четвърта степен, с което да се разреши хроничния недостиг на кадри", съобщи доц. Антон Тонев.

"Кадровият проблем е в сериозното текучество. Проблемът идва от това, че младите специалисти не познават спешната медицина като специалност. Тя се преподава, но като свободно избираема специалност .Правилният път е да се въведе задължено обучение и по спешна медицина. Два пъти правихме Академия по спешна медицина за младите лекари  в София и Варна и има огромен интерес! Просто тези хора трябва да бъда спечелени. В чужбина всеки студент по медицина след трети курс отива и работи като парамедик. И стават брилянтни лекари", разказа д-р Десислава Кателиева. 

По думите й, ако обучението се прави в университетите или колежите ще трябва да се изработят и държавни общообразователни изисквания за това. 

"А за спешната помощ е много важно да се разпишат диагностично-терапевтични правила и алгоритми, които са заложени по стандарта за спешна медицина, да се регламентират протоколите докъде се намесва парамедикът", поясни още д-р Кателиева. Така е в Германия, например - защото, може наистина по триаж да те пратят на счупен крак, но пациентът да се окаже с инсулт и затова е паднал - това надскача компетентонстта на един парамедик", допълни спешният лекар.