Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Изготвихме единните протоколи за триаж в спешните отделения към лечебните заведения. Целият екип работихме заедно седмици наред и 159 протокола са вече факт.
С този единен триажен лист ще можем да гарантираме на пациентите, че независимо в коя точка на страната се намират, те ще получат равнопоставен и своевременен достъп до спешна медицинска помощ", съобщи първо пред БНР д-р Десислава Кателиева, главен координатор на Експертния съвет по Спешна медицина към министъра на здравеопазването. Тя е и председател на Националната асоциация на работещите в спешна медицинска помощ.
Д-р Кателиева припомни, че триажът се прилага в Центровете за СМП още от 2017 година.
"В новия експертен съвет работим от три седмици, но сме хора, които искаме нещо да се промени, затова започнахме с това, за което смятаме, че трябва да стане в най-кратки срокове. Изготвихме протоколите, те са изцяло базирани на приетия вече Стандарт по спешна медицина - няма импровизации, базирано е на един добър опит. Това са 159 протокола, в които са отделени различните видове и категории на спешност.
Този работен вариант трябва тепърва да бъде огледан и коментиран с Министерството на здравеопазването и Комисията по здравеопазване в Народното събрание, ако трябва да бъде и допълнен.
Идеята е да се промени медицинската документация в спешните отделения. Тя да бъде съгласува с това, което е залегнало в стандарта", посочи още д-р Кателиева.
Как ще се избегне дългото понякога чакане в спешните отделения, както и оплакванията от пациентите:
"Постъпвайки в спешното отделение, пациентът трябва да бъде посрещнат от лекар, сестра, парамедик, който е в триажната зона. Първият въпрос към него е: "От какво се оплаквате?". В рамките на една-две минути един добре обучен медик може да се ориентира дали се касае за животозастрашаващо състояние или е неспешно. Достатъчно е да му се направи сатурация, да му се измери кръвното налягане, да се провери нивото на съзнание на човека. Така ще се знае дали пациентът влиза в триажната зона, за да се провери кода на спешност, или веднага влиза в шокова зала.
И тъй като сме все още в епидемиологична обстановка, ние препоръчваме на колегите си, преди да са направили тест за Covid - 19, да работят с тези пациенти като потенциално инфекциозно болни. Това важи и за най-спешните случаи, и за по-леките", поясни още д-р Кателиева.
"За да няма оплаквания от постъпващите, в медицинската документация е предвиден и ретриаж през определен период от време.
Затова в новите правила е записано, че към медицинската документация, която сега се попълва при прием в спешно отделение, да се включи и триажнитя лист. За да знае пациентът, че от самото начало на неговото постъпване, някой му е направил първична оценка, погледнал е на него като на болен човек и оттам насетне той е грижа на работещите в това спешно отделение.
Триажният лист влиза като част от официалната документация. Сега обсъждахме с колегите от Експертния съвет, че трябва да бъде в два екземпляра - да има едино копие и за пациента, както е и с амбулаторния лист.
Триажният лист показва, че ние се грижим за този човек от преминаването на прага на спешното отделение, а не когато някой от нас се е освободил. Ще направим така, че да няма конфликти, да няма агресия", каза още пред БНР д-р Кателиева.
