Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Клиниката по лицево-челюстна хирургия в "Света Анна" не е спирала да работи през пандемията. Тя е високоспециализирана, има най-съвременна техника, отличен екип от лекари и сестри и грижата за пациентите е 24/7.
Промяната, която настъпи за тези две години се изразява в промяна на профила на пациентите, които постъпваха по спешност. Основно по време на пандемията и в пика на вълните идваха пациенти с остри състояния, възпалителни, травматични промени, също остро настъпили усложнения при и онкологично болни пациенти . Справяме се, но трудно", посочи пред БНР доц. Константин Димов – водещ лицево-челюстен хирург от Клиниката по лицево-челюстна хирургия и отоларингология на УМБАЛ „Св. Анна“.
Доц. Димов допълни, че това е вследствие на затруднените консултативни прегледи, спирането на плановия прием и заради страхът на тези пациенти да влизат в болница по време на пандемията. Така че, проблеми в устната кухина или лицето, които не създават затруднения при хранене или говоренето на пациентите са били отлагани дълго време. Друго затруднение по време на вълните от Covid - 19 е било и невъзможността в клиниката да се разкриват допълнителни легла, когато се е налагало.
В Клиниката се лекуват и деца и възрастни, като децата под една година се насочват към болница Пирогов, където има специализирани детски клиники.
"Цените на клиничните пътеки трябва категорично да се увеличат, не само заради инфлацията, но и защото в тях не е включен лекарският труд - неговата оценка и заплащане. Затова се говори от доста време, но мерки не се предприемат. При увеличение на цените на пътеките с 5 - 10 на сто, може да се постигне някакъв оптимум по отношение на леглова база, по отношение на медикаменти, по отношение на основен инструментариум, не високоспециализиран, но цената на лекарския труд пак остава някъде на заден план.
Точно поради тази причина считам, че е редно да бъде остойностен лекарският труд - според стаж, специалност, хабилитация. Не може един лекар, които практикува в болница с високо ниво на оборудване да получава толкова пари за своя труд, колкото лекар в малка провинциална болница без оборудване, без да омаловажавам труда на колегите там. А реално се получава така. Но в тези болници не се извършват тежки и сложни продължителни операции с високо специализирана апаратура", поясни доц. Димов.
Доц. Димов разказа, че специалността не е млада, тя е на 60 години и макар, че има желаещи да я практикуват, за момента страната ни разполага с около 30 лицево-челюсти хирурзи. А част от тях са и в пенсионна възраст, като са концентрирани в големите областни болници и понеже областта граничи с УНГ специалностите, голяма част от дейността се извършва и от такива специалисти.
"А за да я специализираш, трябва да имаш две образования - дентална медицина и обща медицина.
В момента в нашата държава се опитва да прохожда една съвременна специалност, която е една амалмага от орална хирургия и лицево-челюстната хирургия.Това е т.нар.дентално-орална лицево-челюстна хирургия, като цензът е само стоматология. Това е залегнало в програмата на МУ-София, но тази програма все още не работи. Колегите, които искат да я работят тази специалност се лутат и като разберат колко е дълъг пътят се отказват", заяви доц. Константин Димов.
"Пътеките по лицево-челюстна хирургия трябва да бъдат увеличени и защото на пациентите им се налага да доплащат консумативите. Те не се реимбурсират от НЗОК. Редно е поне част от сумата да се поема от Здравната каса, така както при ортопедичните и гръбначно-мозъчните операции. В оралната хирургия могат да се поемат част от т.нар. остеосинтензи материали. Те се използват при лечение на пациенти, пострадали от ПТП, битови или спортни травми, при фрактури на лицевите кости. Плаките и винтовете при остеосинтезните материали да се заплащат поне частично. Една плака в момента е между 500 и 1000 лв", каза още той.
"В Клиниката по лицево-челюстна хирургия в "Света Анна" извършваме пълният обем лечение на заболявания в областта на лицето и шията, както и микросъдови реконструкции на лицето и шията - с преместване на части от тялото (като кожа, кости имускули ) в областта на лицето. Разполагаме с модерна апаратура.
Прилагаме и друго съвременно лечение, базирано на базата на технологията - т.нар. 3 D принтиране на кости на лицето.
Но в момента заради войната в Украйна, Русия спря доставките на индивидуалните имланти за 3 D принтирането, а ние работим с руски компании и от едни месец нямаме връзка с тях .
Имаме възможност да работим с европейски фирми, които също предлагат високо качество, но цените при тях са по-различни. Което е в ущърб на пациените, защото цените са по-високи. Надявам се след края на войната да се възстановят доставките ни с Русия", заяви още пред БНР доц. Димов.
Още по темата в звуковия файл.
Доц. Константин Димов завършва магистратура по дентална медицина през 1997 г., хуманна медицина – 2003 г. и здравен мениджмънт през 2010 г. От 2008 г. притежава специалност по лицево-челюстна и орална хирургия. До лятото на 2019 г. е бил начело на отделението по Лицево-челюстна хирургия в УМБАЛСМ „Пирогов“, а в момента е част от екипа на УМБАЛ „Св. Анна“. Консултант е по лицево-челюстна хирургия в УМБАЛ „Бургас“ и МБАЛ „Дупница“. Д-р Димов притежава множество субспециализации във водещи травматологични центрове в европейските градове Улм, Берлин, Виена и Грац. Член е на Експертния съвет по лицево-челюстна хирургия към Министерство на здравеопазването, на Европейската асоциация по Лицево-челюстна хирургия, член и координатор е на Arbaitschaft für Osteosynthese-AOCMF и член на Комисия по етика за многоцентрови изпитвания към Министерство на здравеопазването.
2
