Експертната среща на тема „Здравеопазване, основано на ползите“ ( VBHC)по инициатива на организация - „Ценности на бъдещето“ с основател д-р Славейко Джамбазов се проведе в столицата.
Харвардският подход VBHC бе представен в София с участието на проф. Робърт Каплан от Харвардския университет, проф. Ник Гулдемонд от Лайденския университет (Нидерландия) и д- р Джамбазов.
Той очерта стратегическите стъпки за въвеждане на здравеопазване, основано на ползите. Те включват: реорганизация на грижата по състояния на пациентите в интегрирани лечебни секции, измерване на резултати и себестойност за всеки пациент, въвеждане на основана на ползите реимбурсация и пакетни заплащания за конкретни състояния или групи пациенти в първичната извънболнична медицинска помощ, интегрирана лечебна система, разширен географски обхват и изграждане на IT платформа.
"В момента здравните системи, както и в България, са организирани около отделения и специалности, а за да премине към базирана на ползите система, е необходима реорганизация на грижата по състояния на пациентите в т.нар. интегрирани лечебни заведения.
Настоящата система измерва процеси, придържане към ръководства и приходи, а основаните на ползи методологии измерват постигнати резултати и себестойност за всеки пациент. У нас се заплаща на базата на обем извършени дейности и за да се трансформира системата, е необходимо да премине към пакетни заплащания за целия лечебен цикъл", поясни д-р Джамбазов на фирума.
По думите на д-р Джамбазов в момента в България всяко лечебно заведение или практика предлага пълен списък от медицински услуги, а за да се основава на ползите, е необходимо да се трансформира в интегрирана лечебна система, в която не е необходимо всички да правят всичко.
Тя е възможна чрез концентрация на голямо количество пациенти по медицински състояния в по-малко на брой локации с цел подобрение на резултатите и ефективността, като се избягва да се прави всичко за всички във всяка локация. Това е важно да стане по пътя на стимулите, а не чрез административно или наложено разпределение, обясни д-р Джамбазов.
Необходимо е изнасянето на несложни оперативни и неоперативни процедури от болниците с най-високо ниво към по-малки лечебни заведения или структури за извънболнична помощ, както и интегриране на цикъла за грижа за пациентите между отделните звена.
А дигиталните услуги и телемедицината са в състояние да обединят и оптимизират лечебния процес около състоянието на пациента. За целта е необходима интегрирана IT платформа. По думите на д-р Джамбазов при правилните и прозрачни стимули, лечебните заведения и отделни практики биха се адаптирали бързо, за да отговорят на изискванията.
"Система на здравеопазване, базирана на ползите, се гради най-общо върху създаването на мултидисциплинарни екипи около медицинското състояние на отделния пациент, измерване на резултатите за него, измерване и подобряване на инвестициите в лечението и разработване на пакетни плащания, които да компенсират, но и мотивират доставчиците на здравни грижи.
Основната цел в здравеопазването трябва да бъде ползата за пациентите, а не достъпът до медицински грижи, обемът на извършваната дейност, удобство, качество или ограничаване на разходите“, каза проф. Каплан.
Проф. Ник Гулдемонд от Лайденския университет бе категоричен, че при този подход трансформацията на системата е насочена към грижа, ориентирана към пациента, поддържане или повишаване на качеството му на живот, персонализиран план за лечение и привеждане в съответствие на медицинските и социалните услуги. Проф. Гулдемонд даде конкретни примери с иновативни организации в здравеопазването, които трансформират медицинските грижи в световен мащаб в посока здравеопазване, основано на ползите, като посочи, че към момента държавите с най-добра интегрирана грижа са Нидерландия, ОАЕ, Канада, Франция, Великобритания, Швеция.
В експертната среща участваха министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова, управителят на НЗОК проф. Петко Салчев, представители на изпълнителната и законодателната власт в сферата на здравеопазването, пациентски и неправителствени организации, здравни експерти, представители на фармацевтична индустрия, директори на водещи болници и др.
