Преговорите на ООН за климатичните промени в Глазгоу, Шотландия завършиха с глобално споразумение, което има за цел поне да запази живи надеждите за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий и по този начин да се запази реалистичния шанс за спасяване на света от катастрофални климатични промени.
Резултатите от сделката включват увеличаване на целите за намаляване на емисиите до 2030 г., започвайки от следващата година, "за да се поддържа жива целта на Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий". Освен това сделката също така удвоява финансирането за развиващите се страни, за да се адаптират към изменението на климата до 2025 г.
Според споразумението до края на следващата година страните трябва да се ангажират твърдо със съкращаване на емисиите на вредни газове до 2030 година.
Разплаканият британски председател на срещата COP26 Алок Шарма закри в събота вечерта срещата на върха на ООН за климата, която постигна глобално споразумение сред близо 200 държави, насочено към ограничаване на опасните покачвания на температурата.
Климатичният пакт от Глазгоу беше одобрен от всички 197 делегати.
Шарма завърши маратонските преговори, като каза на делегатите: "Сега е време за вземане на решения. И изборите, които сте готови да направите, са жизнено важни“.
Наблюдателите обаче казаха, че споразумението е далеч от това, което е необходимо, за да се предотврати опасно затопляне и да се помогне на страните да се адаптират или да възстановят щетите от бедствията, които вече се разгръщат в световен мащаб.
Окончателният текст на споразумението призова държавите да ускорят усилията си за "прекратяване" на нефилтрираните въглища и „поетапно премахване“ на неефективните субсидии за изкопаеми горива.
Текстът съдържа споменаване, безпрецедентно на това ниво, на изкопаемите горива, които са главният виновник за глобалното затопляне и които дори не са споменати в Парижкото споразумение.
Формулировката бе смекчена във версиите и до последната минута преди приемането в пленарна зала, по настояване на Китай и в частност Индия. Окончателната версия призовава към „засилване на усилията за намаляване на въглищата без системи за улавяне (CO2) и постепенно премахване на неефективните субсидии за изкопаеми горива“.
Споразумението също така призова всички страни да ускорят намаляването на емисиите си, като представят нови национални планове до 2022 г., три години по-рано от договореното в Париж.
Преговарящите също така постигнаха споразумение за уреждане на правилата за въглеродните пазари, което потенциално да отключи трилиони долари за проекти за ограничаване на изменението на климата.
Окончателното споразумение ще приложи член 6 от Парижкото споразумение от 2015 г., определящ правилата, позволяващи на страните да постигнат частично своите климатични цели чрез закупуване на компенсиращи кредити, представляващи намаляване на емисиите от страна на други.
Критиците обаче се опасяват, че компенсирането може да отиде твърде далеч, позволявайки на страните да продължат да изхвърлят затоплящи климата газове.
След съпротива от страна на богатите държави, водени от Съединените щати и ЕС, в текста обаче се пропуска всякакво позоваване на специфичен финансов инструмент за загубите и щетите, които изменението на климата вече е причинило в развиващия се свят.Вместо това само се обещава за бъдещ "диалог" по темата.
В текста също така се отбелязва "с дълбоко съжаление", че богатите нации не са успели да натрупат отделна годишна сума от 100 милиарда долара, която са обещали преди повече от десетилетие, като се призова страните да я платят "спешно и до 2025 г.".
В споразумението също така се обеща да се удвои финансирането, за да се помогне на развиващите се страни да се адаптират към повишаващите се температури до същата дата.
