Ръст на трансплантациите на стволови клетки
„В нашата болница сме осъществили над 95 трансплантации на стволови клетки за миналата година и над 70 за 2021 до момента“, каза за БНР проф. Бранимир Спасов, изпълнителен директор на СБАЛХЗ.
„Това е ръст спрямо предходни години, особено на алогенните трансплантации. По отношение на тенденцията миналата и тази година е по-скоро стациониране.
В Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ) в столицата рутинно се провеждат автоложни, (когато стволовите клетки са от самия пациент) и алогенни (когато стволовите клетки са от друг донор) трансплантации на хемопоетични стволови клетки.
Последиците от пандемията
Пандемията ни изправи пред много препятствия, които за щастие не доведоха до спиране на трансплантациите на хемопоетични стволови клетки.
От една страна трудностите бяха свързани с риска от това пациенти с онкохематологични заболявания да боледуват от една изключително опасна инфекция – Covid -19, a oт друга бяхме изправени пред чисто логистични трудности, свързани с многото рестрикции наложени както в България, така и в повечето европейски страни“, поясни още проф. Спасов.
Предизвикателствата
„Голяма част от затрудненията идват от това, че процедурите по автоложна и най-вече алогенна трансплантация на хемопоетични стволови клетки са недофинансирани. За една и съща процедура в България се отпуска сума, която в чужбина е няколко пъти по-висока и това не е нормално. Но всичките ни усилия са насочени към пациентите и подобряването на тяхното състояние въпреки трудните условия", каза още проф. Спасов.
"От друга страна като проблем за цяла България бих казал, а в частност и при болните с онкохематологични заболявания и тези, на които им предстои трансплантация на хемопоетични стволови клетки, е липсата на кръвни продукти - тромбоцитни, еритроцитни концентрати, прясно замразена плазма.
Голяма част от ранните усложнения след трансплантация са свързани с кървене (поради ниските стойности на тромбоцитите) и налагат ежедневно заместване със специално приготвени биопродукти“, разясни още клиничният хемаголог.
Достъп до модерни терапии
"За нашия център в СБАЛХЗ около 100 пациенти годишно се нуждаят от трансплантация на стволови клетки, като броят им може да варира.
Пациентите ни имат достъп до голяма част от съвременните методи и терапии, които се прилагат в останалите страни от ЕС. Въпрос на личен избор и право на всеки пациент е да избере къде да се лекува. Някои предпочитат чужбина, други се доверяват на нас, като всеки човек, на когото му предстои трансплантация, заедно със своето семейство и близки, трябва да вземе това решение и да поеме отговорностите прозтичащи от това“, заяви още за БНР проф. Бранимир Спасов.
Пациентските организации
„Когато лечението с химиотерапия и/или лъчетерапия не даде нужните резултати, може да се наложи трансплантация на стволови клетки“, коментира темата и Пиринка Петрова, председател на Българско сдружение „Лимфом“.
Видове донорство на стволови клетки
При първата процедура се взима костен мозък от хълбочната кост. Процедурата е безболезнена и се извършва под обща анестезия.
Костният мозък е субстанция, намираща се вътре в кухите плоски кости. Съдържа кръв и кръвни стволови клетки, които произвеждат червени кръвни клетки (еритроцити), бели кръвни клетки (левкоцити) и кръвни плочици (тромбоцити), които помагат за пренасянето на кислород до тъканите, подпомагат борбата с инфекциите и предпазват от кървене.
Стволовите клетки, които се намират в костния мозък, са необходими на приемателя (реципиента), за да може да произведе собствен здрав костен мозък.
„Напоследък се използва предимно даряването на периферни стволови клетки, които циркулират във венозната кръв“, каза Петрова.
Какво представляват периферните стволови клетки? Периферните стволови клетки се намират в малки количества в циркулиращата във вените кръв. Тези стволови клетки могат да бъдат събрани от периферната кръв и да послужат за трансплантация.
Трансплантацията на стволови клетки - единствен шанс за оцеляване
„Всяка година стотици възрастни и деца се нуждаят от трансплантация на стволови клетки – процедура, която може да бъде единственият им шанс за оцеляване.
Въпреки, че някои пациенти с левкемия и други видове рак на кръвта имат генетично идентични фамилни членове, които могат да бъдат донори, около 70% от пациентите нямат такива.
Тези пациенти са зависими от намирането на неродствен съвместим донор, който желае да дари стволови клетки“, посочи още Петрова.
В Европа се правят 28 000 трансплантации всяка година.
Тези, които желаят да бъдат включени като доброволни донори в регистъра за потенциални донори на стволови клетки, подлежат на така нареченото тъканно типизиране по системата HLA (човешки левкоцитенантиген).
Това изисква вземането на минимална кръвна проба или вземането на проба с тампон от лигавицата на устната кухина. Последното можете и сами да направите в дома си.
Българския регистър за донори на стволови клетки
В Българския регистър за донори на стволови клетки има крайно недостатъчно донори – едва около 4000.
Какви са начините за включване в Регистъра:
• 1. На място в УМБАЛ „Александровска“, където се намира Българският регистър за донори на стволови клетки
• 2. Във всяка една лаборатория "Рамус" на територията на страната може безплатно и бързо да се даде кръвна проба и да се заяви желание за регистриране като потенциален донор.
• 3. Чрез попълване онлайн формуляр на страницата на Българско Сдружение Лимфом.
„Ние изпращаме комплект за вземане на проба от устна лигавица. Последното всеки може да направи сам в дома си в удобно за него време“, поясни Петрова от пациентската организация.
Национален план за борба с рака
Медицински специалисти и представители на пациентски организации настояват да се създаде Национален план за борба с рака, който да е в синхрон с разписания Европейски антираков план.
Около това становище се обединиха експерти и пациенти на семинар на тема „Онкохематологичните заболявания през призмата на бъдещия Националния раков план и възможности за иновативно лечение“.
Събитието се организира в рамките на информационната кампания „Иновация за живот“, партньори в която са: Българското сдружение „Лимфом“, Българското медицинско сдружение по хематология (БМСХ), Българско медицинско дружество по детска хематология и онкология (БМДДХО) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).