Финансовите министри на водещите икономики от Г-20 подкрепят проекта за глобален корпоративен данък, който да спре пренасочването на печалби към страни и региони с ниски данъци и пропуснати държавни приходи за стотици милиарди долари, показва проект на комюнике, съобщава Ройтерс.
Споразумението трябва да бъде финализирано в събота по време на преговори в италианския град Венеция. Целта е финансовите лидери на страните от Г-20 е да дадат последната си благословия относно проекта на срещата на върха през октомври в Рим.
Пактът за установяване на минимална глобална ставка на корпоративния данък от поне 15% е опит да се измъкнат повече средства от технологични гиганти като Amazon и Google, както и от други мултинационални компании, които на този етап се възползват от най-атрактивната данъчна основа в определени страни и региони.
"Приканваме всички членове, които все още не са се присъединили към международното споразумение, да го направят", се казва в съобщението, видяно от Ройтерс, което е насочено към редица държави, които все още се противопоставят на подобни глобални данъчни мерки.
Два източника на агенцията посочиха, че изявлението се очаква да бъде публикувано в края на преговорите в събота.
Това би представлявало политическо одобрение на споразумението от по-рано този месец между 131 държави по време на разговори, организирани от базираната в Париж Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Ако всичко върви по план, новите данъчни правила трябва да бъдат превърнати в обвързващо законодателство в световен мащаб преди края на 2023 г.
"Убеден съм, че в крайна сметка ще стигнем до съвместно решение в рамките на ЕС," каза германският финансов министър Олаф Шолц пред радиостанция DLF, преди началото на разговорите във Венция.
Срещата на министрите на финансите и на централните банкери от Г-20 в италианския град ще бъде първата им среща лице в лице от началото на коронавирусната пандемия.
Членовете на Г-20 представляват над 80% от световния брутен вътрешен продукт, 75% от световната търговия и 60% от населението на планетата, включвайки големи като тези на САЩ, Япония, Великобритания, Франция, Германия и Индия.
В допълнение към по-ранните проекти, в комюникето за срещата в събота се казва, че мерките за подкрепа, въведени от по-богатите страни, за да защитят икономиките си от опустошенията на пандемията, трябва да съответстват на ангажиментите на централните банки да поддържат инфлацията стабилна.
"Ще продължим да поддържаме възстановяването, като избягваме преждевременно оттегляне на мерките за подкрепа и същевременно оставаме в съответствие с мандатите на централните банки - включително и по отношение на ценовата стабилност“, пише още в проектокомюникето, цитирано от Ройтерс.
В съвместното проектоизявление на Г-20 също така се призовава за по-бързо разпространение на ваксини, лекарства и тестове за Covid-19 по целия свят, но без да се поемат нови ангажименти за тази цел, като същевременно се призова Международния валутен фонд да намери начини за насочване на неговите ресурси към нуждаещите се страни.
МВФ заяви в петък, че неговият изпълнителен съвет е подкрепил отпускането на 650 милиарда долара "Специални права на тираж", ускорявайки до края на август разпределението на валутните резерви в 190-те страни членки на Фонда.
Политиката за изменението на климата също ще бъде тема на предстоящите в събота преговори във Венеция. Изказвайки се на форум за климатичните данъци преди срещата на Г-20, министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън призова за по-добра международна координация, за да се избегнат търговските търкания.
Тя говореше дни преди ЕС да представи следващата седмица т.нар. "Механизъм за корекция на въглеродните граници" (CBAM), налагащ налози върху съдържанието на въглерод във вносните стоки.
Схемата е опит за обезсърчаване на "изтичането на въглерод", прехвърлянето на производството към страни с по-малко тежки ограничения на емисиите, но някои търговски партньори се опасяват, че този механизъм може да действа като протекционистки инструмент.
