„Беше много трудно“, казва д-р Димчо Генджелиев - лекар на първа линия - асистент към клиниката по Анестезиология и интензивно лечение в спешната болница „Пирогов“. Д-р Димчо Генджелиев е гост на рубриката „Младите хора, които ме вдъхновяват“.
„Не бях си вземал отпуск година и половина от началото на пандемията, тъкмо решиш, че можеш да си починеш, и ти се обаждат, че колега е болен, трябва да го заместиш – така до април тази година“.
Пирогов успя да поеме доста сериозен удар от болни, смея да твърдя, че се справихме доста прилично“, дава си сметка от позицията на времето младият анестезиолог.
По думите му днес екипите са по-подготвени за лечението на вируса, постепенно в световен мащаб отпада лечението с реконвалесцентна плазма, защото не се отчита ефект от нейното приложение. Но пък има установени стандарти, които включват прилагането на ремдисевира в началото на заболяването като много полезно. Трябва да се има предвид, че лечението на всеки пациент е строго индивидуално, в зависимост от тежестта на засягане на белия дроб, придружаващите заболявания, възрастта на пациента, кога е започнало самото лечение.
„При доста държави се видя, че разпускането на мерките доведе до нови вълни. Няма как да подценяваме вируса. Необходимо е да имаме такъв орган като НОЩ/ Националния оперативен щаб/, който да обединява хората като предоставя научната информация за пандемията, обобщени научните данни от цял свят, обхващащи голям брой пациенти. Може след юли месец да се помисли да има нов Щаб.
За пенсионирането на проф. Тодор Кантарджиев бих казал едно нещо: Политиката няма място в медицината. А у нас доста неща се политизират. Българското общество е изключително политизирано и разединено.
Включително и вирусът беше политизиран. Така в началото на пандемията имаше моменти, в които някои неща се изпуснаха, заради разнобойните мнения, които се подаваха към обществото включително от колеги лекари. Това важи и по темата за ваксините и ваксинирането. Тези, които виждахме болните, нямаше как да не вярваме, че има вирус…“, казва д-р Генджелиев.
„И сега сме на последно място по ваксинирани. А ние в момента имаме изключителния лукс за постоянен достъп до 4 вида ваксини – дори през нощта можеш да се имунизираш с каквото пожелаеш, без предварително записване.
Сега има спад на опашките от чакащи за ваксини, но все пак хората, заради пътуванията се ваксинират. Но реално хората сме резервоарът на този вирус, когато този резервоар се елиминира, той няма как да съществува. Аз не се заразих, но се ваксинирах при първата възможност. Препоръчвам на всеки и преболедувал, след три месеца да се ваксинира, защото моите колеги ги повтори и вторият път беше по-тежко…“, поясни д-р Генджелиев.
„Предстои ми защита на докторска дисертация, а започнах като санитар в Пирогов навремето. Пирогов е призвание за лекарите, които работим тук, има една аура, едно усещане за семейство, тази екипност ни помогна да се справим в пандемията, всички се включваха независимо от специалността си.
Работехме на 200 % от възможностите си, благодаря на доброволците – две ръце в повече никога не бяха излишни – работеха диджеи, управители на дискотеки, готвачи, бармани.
Обществото не си даде сметка, че мерките у нас не бяха от най-строгите, а всъщност бяха ефективни", обобщи младият лекар.
Д-р Димчо Генджелиев получава приза „Лекарите на които вярваме“ през 2016, 2017, 2018, 2019г. С опит във всички видове обща и регионална анестезия, с две следдимпломни квалификации зад граница - програма „observership” в Cleveland Clinic,USA 2016г и обучение за работа с Desflurane в Прага 2015г. Членува в няколко професионални организации, има множество публикации, обучава студени и специализанти.
Още по темата слушайте в интервюто с д-р Димчо Генджелиев в рубриката „Младите хора, които ме вдъхновяват“.