Изборите през март - както и поредицата от избори от 2019 година дотогава - не произведоха явен победител. След като премиерът Бенямин Нетаняху не съумя да сглоби коалиция с мнозинство в новия Кнесет и мандатът се падна на опонента му Яир Лапид, но малко след това "заваляха" ракетите от Газа и коалиционните преговори бяха прекъснати. А на третия ден от войната Нафтали Бенет - лидер на дясната партия "Ямина" и дотогава основен претендент за поста на Нетаняху, се отметна от преговорите с Лапид и сигнализира подкрепа за премиера. Извъртанията на израелските политици са краткосрочна последица от войната за израелската политика. По-дългосрочните последици включват несигурност и нестабилност в израелските градове със смесено арабско и еврейско население.
За броени дни "Хамас" изстреля хиляди ракети по Сдерот, Ашкелон и самия Тел Авив. Но, след като повечето от тях бяха прехванати от системата "Железен купол", поне за известно време израелските медии бяха повече заети със събитията във вътрешността на страната, отколкото с военната операция. Причината бяха събитията в Лод, Акра и други градове със смесено - еврейско и арабско - население. Линчове, убийства и погроми на евреи срещу араби и на араби срещу евреи накараха президента Реувен Ривлин да заговори за "безумна гражданска война". Стреснато, правителството мобилизира службата за вътрешна сигурност "Шин Бет" и прехвърли от Западния бряг 15 000 полицаи. Само с техните усилия бунтовете бяха овладени.
Искрата бе запалена не в Лод или в Акра, а в Йерусалим. Там в предходните дни се състояха масови сблъсъци заради съдебния иск, с който еврейска асоциация претендира за имоти на палестински семейства в квартала "Шейх Джара". В опит да овладее ситуацията полицията на два пъти щурмува джамията "Ал Акса". Това бе една от причините за пожара, който обхвана по-късно няколко израелски градове, обяснява Гидеон Рахат - старши сътрудник на Израелския институт за демокрация и преподавател в Еврейския университет в Йерусалим:
"Част от арабите смятат, че джамията "Ал Акса" - третото най-свято място за мюсюлманите след Мека и Медина - е под заплаха. За някои евреи мястото също е от голямо значение заради вярата, че там се е издигал Соломоновият храм. Напрежението около Храмовия хълм е по-непосредствената причина за вълненията. Има и разлом от дълги години. Голяма част от арабите са по-слабо образовани, по-бедни. Много младежи са безработни, силно е усещането за дискриминация. От еврейска страна има хора с фундаменталистки идеи - хора от крайната десница, които искат да изхвърлят арабите от Израел. Оттам идва напрежението".
Според проф. Хилел Фриш от Университета "Бар-Илан" в Рамат Ган недоволството на израелските араби може да бъде овладяно в дългосрочен план. Нещо повече, процесът на овладяване вече е в ход и е успешен, както показва съпоставката между размириците от миналото и вълненията от този месец:
"Вълненията в етнически смесените градове продължиха не повече от 4-5 дни. Да, хората не забравят такива неща, но, все пак, те не са толкова драматични, колкото изглеждат на момента. По време на Втората интифада (от 2000 до 2005 година) израелските араби участваха във вълненията много по-масово, отколкото днес - с хиляди, да не кажа десетки хиляди, и из целия Израел. Докато днес говорим за няколкостотин души, може би хиляда в градове като Лод и Джафа."
Фриш сочи, че еврейската държава предлага реализация чрез икономическия растеж и напредването на технологиите. Участието на арабите в тези процеси нараства.
"Израел не може да разреши базисните противоречия между евреи и араби. Арабите имат своята цивилизация, своята религия, своите символи, истории, национализъм. Никой и нищо не може да заличи тези факти. Но израелските араби ще поддържат мира, защото искат своя дял от просперитета. Те вече имат много важен дял - в здравния сектор, в академичния живот, в IT сектора. Очаквам в бъдеще спорадично и локално насилие, но мир през повечето време. В насилието участват малцинството от арабите. Те знаят, че са най-богатите араби в целия Близък изток след поданиците на петролните монархии в Залива".
Но проф. Гидеон Рахат изтъква, че ситуацията в Лод и други градове днес е силно нестабилна:
"През първите дни на размириците полицията не реагира добре, но по-късно се справи. Намесиха се местните власти и някои политици, и обстановката се успокои. Но никога не знаеш кога ще се случи нещо и ще настъпят нови бунтове. Опасността все още я има".
Това налага на властите да вземат по-спешни решения, вместо да разчитат на дългосрочните процеси:
"Правителството насърчава или просто не спира евреи да се заселват сред арабските жители на Източен Йерусалим. Такава е политиката. Ако иска да потуши пожара, правителството трябва да действа много по-умно, много по-прагматично, и да обмисли добре дали Шейх Джара си струва цената," сочи Рахат.
Разделяне на Йерусалим, както настояват от палестинска страна, не е решение - израелският политически елит и голяма част от израелците са категорично против, сочат и двамата събеседници на "Събота 150".
Хилел Фриш:
"Опитите за асимилация на арабските квартали от евреите създават напрежение - никой не може да отрече това. Но повечето израелци държат на Храмовия хълм. Те няма да се откажат от единен и неделим Йерусалим заради спорадични сблъсъци с арабите. Няма гаранции, че разделяне на Йерусалим ще реши проблема. Напротив - може дори да го изостри, защото тогава "Хамас" ще владее "Ал Акса", а Стената на плача е съвсем близко. Какво ще стане, ако започнат да хвърлят камъни или да стрелят".
В събитията преди и след 10 май, когато започна обстрелът по Тел Авив, Хамас даде заявка да бъде "защитник" на Йерусалим. Участниците в бунтовете в Лод като че ли се вслушаха в призивите от Газа за отпор срещу еврейската държава. Възможно ли е "Хамас" да влияе на израелските араби до такава степен? Ако погледнем политическото развитие след Втората интифада, отговорът на този въпрос ще е отрицателен, казва Хилел Фриш:
"Ислямисткото движение остана начело на не повече от една трета от арабския електорат в Израел. Това не се е променило досега и едва ли Хамас ще спечели повече влияние - било чрез "Раам", било то чрез радикалните ислямисти, които и без това не участват в парламентарните избори. Не виждам как това ще се промени".
Ако целта на Хамас е била да засили имиджа си сред израелските араби, то с атаките си по Израел и последвалото разорение на Газа е постигнала точно обратното, сочи Гидеон Рахат:
"От една страна, Хамас управлява Газа. От друга страна, не мисля, че те са се доказали като успешни лидери. Да, те могат да воюват с Израел и да му нанасят известни вреди, но всеки път, когато това се случва, палестинците плащат далеч по-висока цена в жертви и разрушения. Да не забравяме, че "Раам" също е с ислямистка основа (като Хамас). Но "Раам" е в положение да преговаря както с десницата в Израел, така и с лявоцентристките формации. Така че в лицето на "Раам" израелските араби - тези, които клонят към политическия ислям - имат по-добра опция от "Хамас".
"Раам" - или Обединената арабска листа - е ислямистка партия, която се отцепи от коалицията на арабските партии през януари, два месеца преди изборите в Израел. Лидерът на Раам Мансур Абас даде да се разбере, че е готов на сътрудничество в управлението с израелската десница - ход, който означава анатема за доскорошните му арабски партньори, но обещава повече политическо влияние и повече грижи от държавата за арабската общност.
След като с вота на 23 март "Ликуд" и съюзниците им не успяха да си осигурят мнозинство в Кнесета, позицията на Абас се оказа ключова за Нетаняху. Точно в този момент обаче се случиха Шейх Джара, Ал Акса, Газа и Лод.
"Не мога да отрека, че шансовете на "Раам" намаляха в резултат на събитията, но те не са пресечени. Ако не успее да привлече други десни партии, Нетаняху ще се обърне към "Раам", за да събере мнозинство - вероятно - в следващия Кнесет," казва Фриш.
"Не съм сигурен дали "Раам" ще влязат или ще искат да влязат в правителството, но те могат да го поддържат и без да са в него. Мисля, че това все още е възможно. Особено ако затишието между евреи и араби се задържи. Не съм сигурен обаче, че всички членове на "Раам" са така прагматични като своя лидер. Не съм сигурен дали ще подкрепят партньорство на Мансур Абас с Нетаняху," споделя Рахат.
Отявлен противник на "Раам" и политическата интеграция на арабите е крайнодясната формация "Религиозен ционизъм" начело с Безалел Смотрич. Логично, ексцесиите от арабска страна би трябвало да засилят политически тази формация. Но има една съществена пречка - електоралната й база е ограничена, сочи Гидеон Рахат:
"Дори ако получат повече подкрепа, откъде ще дойде тя? От Ликуд и от блока, който поддържа Нетаняху. Гласове от лявоцентристкия лагер няма да получат. Политическата реалност не се променя. Променя се само балансът на силите в рамките на десния религиозен политически блок".
Коалиционните преговори в Израел, прекъснати от войната с "Хамас", изглеждат все повече в задънена улица. Нови избори съвсем скоро са твърде вероятни според Хилел Фриш. Когато и да се състоят обаче, отношението на израелците към палестинския въпрос едва ли ще се промени.
"Събитията от последната седмица затвърждават убеждението на повечето израелци, че мир с палестинците е непостижим. Дори да постигнеш разбирателство с Палестинската автономия в Юдея и Самария, ще трябва да се справяш с "Хамас" и ракетите им в Газа".
