Европейската централна банка ще продължи да купува облигации с ускорени темпове, обяви гуверньорът на банката Кристин Лагард след редовното заседание на Управителния съвет по паричната политика на Франкфурт. Водещите лихви остават на рекордно ниските си нива,
Програмата за спешни покупки по време на пандемия, чиято стойност е 1,850 трилиона евро, ще се запази до март следващата година или толкова дълго, колкото е необходимо до края на пандемията от коронавирус, заяви Кристин Лагард и потвърди, че ръководената от нея Европейска централна банка ще продължи с гъвкавия подход при покупката на дългови книжа:
"Управителният съвет очаква през текущото тримесечие покупките по програмата да продължат да се провеждат със значително по-висок темп, отколкото през първите месеци на годината".
Франкфурт с внимание следи и обменния курс на еврото, тъй като той има пряко отношение към нивото на инфлацията в страните от валутния съюз. Лагард призова за по-голяма гъвкавост за приемане на пакета за собствените ресурси, откъдето трябва да се финансира възстановителният план.
"Това би позволило на програмата „Следващото поколение Европейски съюз“ да спомогне за по-бързо, силно и хомогенно възстановяване на страните – членки, както и да подсили устойчивостта на икономиките от блока и потенциала им за растеж, с което пък би се усилил ефектът на паричната политика в еврозоната".
Лагард призова за ефективно разходване на паричните ресурси с цел подкрепа на икономиката, като припомни, че за осигуряването им страните поемат сериозен обем нов дълг.
Краткосрочните икономически перспективи продължават да бъдат обект на несигурност, като коронавирусната пандемия все още ограничава бизнес дейността, посочи управителят на ЕЦБ на пресконференция след края на редовното заседание на централната банка.
Те "са заобиколени от несигурност относно възраждането на пандемията и темповете на ваксинация срещу Covid-19", тъй като високите нива на коронавирусни инфекции и мерките за тяхното ограничаване "продължават да ограничават икономическата активност в краткосрочен план", обясни тя.
Според Лагард европейската икономика вероятно ще се свие отново през първото тримесечие, след като в края на миналата година БВП на еврозоната беше с 4,9% под нивото от преди пандемията, но има сигнали за възобновяване на растежа през второто тримесечие.
Въпреки това тя заяви, че има очевидни сигнали за подобрение, като "напредъкът в кампаниите за ваксинация и планираното постепенно облекчаване на ограничителните мерки поддържат очакванията за стабилно възстановяване на икономическата дейност с течение на 2021 г.".
Според нея икономиката на еврозоната ще се върне до предпандемичните си нива през втората половина на 2022 г., но тя предупреди, че някои страни "ще изостават".
Лагард добави, че инфлацията се е увеличила през последните месеци, но отдаде повишаването ѝ на "идиосинкратични и временни фактори и на увеличаване на енергийната ценова инфлация". Междувременно основният ценови натиск (изключвайки енергията) "остава сдържан в контекста на значителната икономическо отпуснатост и все още слабото търсене“.
Председателят на ЕЦБ заяви, че макар условията за финансиране в еврозоната да останаха "стабилни напоследък", остават рисковете за финансовите условия, което доведе до решението на централната банка да потвърди настоящата стимулираща парична и лихвена политика.
